Сакрално време |
"Самото време е вечно в своето понятие... Няма Вечност. Не е имало Вечност. Вечността Е." / Георг Хегел/ За човека с космогонични представи и митологично мислене времето не е еднородно, хомогенно, нито пък тече непрекъснато. То се редуцира на ежедневно - профанно и сакрално - празнично. Като морално-етична и естетическа категория времето се причислява към хоризонталния устройствен модел на света "център-периферия". Негови предметно-веществени атрибути са часовникът и календарът. В митологичната памет на древните българи времето на узряването и събирането на орехите в аграрен план поставя началото на прибирането на есенната реколта, а в Християнската религиозна система периодът се свързва с Индикта - настъпването на Християнската Нова година. Съществуват няколко Празника, устроени в чест на орехите - Летният Симеоновден (01 септември), Орехов Спас и Пренасяне на Неръкотворния Образ на Исус Христос. |