Последни картини Циклама
| Циклама |
|
"В зрънцето пясък да съзреш света И небесата - в чашката на цвете, В дланта си да сбереш Безкрайността И Вечността - в един от часовете." /Уилям Блейк, Из "Прорицания на невинността"/ Родина на цикламата е Мала Азия. Растението е сенколюбиво и по нашите земи вирее предимно в гористи и прохладни места. В етимологичен аспект наименованието "циклама" произхожда от латинското "cyclamen" и се възприема като сакрализиран флорален аналог на човешките представи за цикличност, периодичност, правдивост и взаимосвързаност между предметите и явленията в заобикалящата среда. Нарицателното "cyklamen" може да се редуцира до две съставни единици: "cykl" - "цикъл" и "amen" - "амин". Спонятието "цикъл" се свързват периодично повтарящи се явления (години, сезони, месеци, седмици, денонощия и т. н.). С израза "амин" обичайно се свързва краят на молитва, псалм или благопожелание. То е семантичен аналог на наречието "нека" и се възприема като "да бъде", "да, наистина"., "сигурно", "непременно". Нерядко се свързва и с етични категории като почтеност, преданост, твърдост на характера, непоколебимост, решимост - качества на човек, достоен за доверие и уважение. За свети Йоан Богослов в "Откровение", ( 3:14 ) "амин" е синоним на "Истина" ("Истина, истина, амин ви казвам..."), където истината е олицетворение на Спасителя Христос ("Амин", Идният и истински Свидетел, началото на Божието създание"...) В древен Вавилон е съществувал изразът "Омен", с който се е обозначавала специфична звездна конфигурация, която предвещава наближаването на циклични, периодично повтарящи се събития, чието символно съдържание е носител на идеята за съдбовност, предопределеност, неизбежност. В културните традиции на народа ни в Коледно-Новогодишния празничен комплекс сурвакарите отправят ритуалното наричане "...догодина до амина", което е благопожелание за непреходност, трайност, дълговечност. Съществува специфично религиозно учение, наречено "есхатология", в основите на което стои концепцията за "края на времената", за установяване на "вечен живот" в царството на върховното божество Ахура Мазда. В културните традиции на зороастризма възгледите за правдивост и свещеност на историята са в диалектическо единство с есхатологията. В древните представи на народа ни цикламата е олицетворение на дуалистичния характер на човешките възгледи за живота. Като етична категория дуалността е застъпена в хоризонталния устройствен модел на света "център / периферия" и се свързва с центробежния характер на движението на Вселената и на някои от съществуващите в природата явления (циклон и антициклон). Съществуват пролетна и есенна циклама - пролетта и есента са определяни като медиативни периоди в жизнения цикъл и са изпълнени с обредни практики, посветени на хтоничното начало. Есента е олицетворение на комуникацията с миналото, старостта и духа на мъртвите предци, а пролетта - на бъдещето, младостта и идните поколения. Сюблимният момент в ритуалността на пролетния и есенния празничен комплекс са дните на пролетното и есенното равноденствие. Те са определяни като "сакрално време", където водещ лайтмотив е идеята за равнопоставеност при противостоящите двойки "мъж-жена", "ден-нощ", "добро-зло", "горе-долу" и др. Орнитоморфен аналог на цикламата са прелетните птици - щъркел, лястовица, жерав и др, а инсектоиден - пеперудата. |
