Nikitova-Art.com- Арт-магазин (галерия) на икони, и картини ръчно изработени от Ваня Никитова.

"Понеже всичко живо свято е, животът е възторгът от живота." /Уилиам Блейк/

В  митологичните представи на старите българи кукурякът е асоциативна персонификация на "ранния вестител"- предвестник на пролетта, Възкресението и началото на нов аграрен цикъл. Той притежава функциите на медиатор, осъществяващ връзките между Боговете и хората. В гръцката митология растението е смятано за специфичен флорален атрибут на Хермес - именно с Хермес се свързва възникването и развитието на херменевтиката и екзегетиката, формиращи интерпретативния аспект на изобразителното изкуство. 

В Християнската религиозна система кукурякът олицетворява свети архангел Гавриил и неговата функция на "носител на Благата вест" за появата на Спасителя. Под влияние на Средновековната християнска догматика символното съдържание на множество флорални и зооморфни реликти на древни митологични системи е видоизменено и впоследствие адаптирано към нуждите на християнския обреден ритуал. Флорален символ на архангел Гавраил и Благовещението става лилиумът - като олицетворение на чистотата и невинността на Пресвета Богородица и на Непорочното Зачатие. Въпреки че съвременните ботаници са успели да селекционират многообразни модификации на кукуряка, предназначени за отглеждане в домашни условия, в митологичната памет на народа ни растението притежава хтонична принадлежност - то олицетворява чуждото, неусвоеното пространство. С него се свързва специфично табу за внасянето му в домашни условия. Счита се, че с упойващия си аромат кукурякът влияе негативно над протичането на жизнените цикли при домашните животни - кокошките престават да снасят яйца, а при бозайниците спира функцията на млечните жлези и образуването на мляко.

Кокичето се развива паралелно с кукуряка и символното му послание се асоциира с известяването - то е предвестник на пролетта. Камбановидният цвят на растението допълва силата на внушението, синтезирано в посланието за ново начало, нов живот, нов аграрен цикъл, нови надежди. В архетипната символика кокичето се възприема като флорален атрибут на духовните водачи, на будителите и новаторите. Трите венчелистчета древните народи свързвали с религиозната концепция за Триединството и духовността - в славянската митологична система кокичето е култов атрибут на Бог Троян, покровител на пастирите и занимаващите се със скотовъдство. В християнската религиозна традиция с подобно символно съдържание е натоварен свети свещеномъченик Власий Севастийски (Власовден). В алегоричен аспект нежното пролетно цвете прокламира идеята, че животът винаги намира път -  зимата, снегът и студът се асоциират не само с чистота, но и със смърт, безпътица, съхраняваща в себе си копнежа за ново начало и по-добра бъдеща продуктивност. Разширеният оксиморон за търсене на "път в безпътицата" и намиране на "изход в безизходицата" е застъпен в обредността на Мартинден / Баба Марта и т. нар. "Бабини дни", които народната лексика определя като "мъжко време в женски сезон".

По българските земи са разпространени няколко вида кокичета: Елвезиево ( лат. "Galanthus elesii Hook.F."), снежно (лат. "Galanthus nivalis") и блатно кокиче (лат. "Leucojum aestivalis").В културната памет на народа ни блатното кокиче е популярно като "блатен аир", "Гергьовско кокиче", "жабешко лале", "дремавче" и др. В сравнение с Елвезиевото и снежното кокиче, то се появява по-късно - периодът му на активен цъфтеж е през април-май и като флорален култов атрибут участва в обредните практики на Гергьовден. Като символ на Възкресението гергьовското кокиче е семантичен аналог на християнския празник Възкресение Лазарево (Лазаровден).