Върху крилете на Времето |
"Всичко си има време, време има за всяка работа под небето." /"Еклесиаст", 3 : 1 / За човека с митично съзнание и митологично мислене времето и пространството са овеществени - пространството се отъждествява с вещ, а представите за времето се свеждат до унифицирани пространствени отрязъци. Материално-веществен атрибут на времето е часовникът. В Южното небесно полукълбо съществува съзвездие, носещо името "Часовник". То е въведено през XVIII в. Първоначално латинското му наименование е било Horologium Oscillitorium, което е семантичен аналог на "часовник с махало". Впоследствие името на съзвездието било съкратено за улеснение. Представите за времето са обект на структуриране, изразяващ хоризонталния и вертикалния модел на организация в пространството, а от това се обуславя и наличието на полиморфно съдържание в характеристиките му. Хоризонталният пространствен модел олицетворява дуалистичния характер на човешките представи за света, базиращи се на опозицията "център - периферия" и противостоящите двойки "космос-хаос", "дух-материя", "добро-зло", "светлина-мрак", "ден-нощ", "мъж-жена", "тук-там" и др. Счита се, че периферията е олицетворение на хаоса, неусвоеното пространство, необлагородената територия, хтоноса, мрака и злото. Центърът е пресечната точка между хоризонталния и вертикалния модел на света и неговите характеристики са сакрализирани. Той е еквивалент на Божественост и святост и е събирателен образ на всички високи етични стойности, достигнати в хода на общественото развитие. Приобщавайки се към хоризонталния устройствен модел, времето се подраздела на "профанно" (ежедневно, делнично, обикновено) и "свято" (сакрално, празнично). Вертикалната етична структура олицетворява парадигмата "раждане-живот-смърт" и времето, отъждествено с нея, се определя като "минало-настояще-бъдеще". В повечето световни култури представите за времето намират своя веществен израз в понятията "часовник", "хронометър", "календар" и др. В християнските религиозни представи цялостната организация на света и пространството е синтезирана в християнския кръст и кръстния знак, маркиращи световните посоки. В гръцката митологична система покровител на времето е бог Хронос (Кронос, баща на Зевс). Той олицетворява не само идеята за Първотворството като прерогатив на Боговете-демиурзи - в архетипната символика Хронос е синоним на "път", "часовник" (пясъчен часовник), Бог-Космос, появил се от първичния хаос. Нерядко е пресъздаван като човек, задвижващ колелото на зодиака (Вселената) и е наричан Еон - асоциативна персонификация на "вечното време". Производни на името Хронос са думите "хронология", "хронометър", "анахронизъм", "хроничен" и др. В митологичните представи на древните римляни семантичен аналог на Хронос е Сатурн. Той е смятан за асоциативна персонификация на "неумолимото време". Сатурн е аграрно ориентирано божество от соларен тип - той осигурявал плодовитост и благоприятни климатични условия. В негова чест през втората половина на декември се устройвали комплекс от обредни практики, наречени "сатурналии", чрез които се цели постигане на благоразположението му. В християнската религиозна система Христос се определя като семантичен аналог на пътя, олицетворяващ видимия свят и човешките представи за реалността - "Аз съм пътят, истината и животът. Никой не дохожда при Отца, освен чрез мен." (Евангелие от Йоан, 14: 6). Христос притежава функциите на медиатор между Божествения свят и човешката природа. Той олицетворява Възкресението и Вечността, безсмъртието на човешката душа, победата на духовността над негативната инерция на материалния свят. В архетипната символика нерядко се използват изразите "Океан от време" и "Река от време" - те са своеобразен символ на Безкрайността. Като едно от проявленията на Божествената природа, нарицателните "океан", "река" или "поток" са материален носител на идеалистично съдържание. В митологията на древните гърци Океан е най-големият от дванадесетте титани и е семантичен аналог на най-древната, най-дълбоката, безкрайна река, която опасва Земята и я дарява с плодородие. В етимологичен аспект наименованието произхожда от гръцкото "О' кианос" , което означава "в синьото, в синината" - синият цвят в древността е олицетворение на Божественото и вечните небесни тайни. Океанос е водно божество, асоциативна персонификация на Световния океан. Езическият персонаж притежава функциите на медиатор - на Запад водите на Океан маркират границата между света на живите и царството на мъртвите. Оттам се поставя началото на всички останали потоци, реки, морета и океани. Водната стихия като атрибут на Океанос е застъпена като символен елемент в християнските обредни практики, обхващащи празниците Попова Коледа / Зимният Кръстовден, Йордановден, Ивановден, Бабинден, Еньовден, Летният Атанасовден и др.
|