Nikitova-Art.com- Арт-магазин (галерия) на икони, и картини ръчно изработени от Ваня Никитова.

"Суета на суетите, каза Еклесиаст, всичко е суета!"                                            /"Еклесиаст", 1:2; 12:8/ 

В световното културно наследство розата е един от най-популярните флорални символи, обект на култова почит. Тя е асоциативна персонификация на реда във Вселената, на Божественото Съвършенство и човешкия стремеж към постигане на красота и хармония. В изкуството розата е обект на свръхестетизация, а в руслото на злободневния човешки битовизъм е почитана като "Царица на цветята". С нея се свързват човешките представи за любов, възхищение, почит, красота, изящество, слава, суета, мъдрост, величие, преклонение, благоволение, съвършенство, молитва, застъпничество, щедрост и др. 

"Понеже всичко живо свято е, животът е възторгът от живота." /Уилиам Блейк/

В  митологичните представи на старите българи кукурякът е асоциативна персонификация на "ранния вестител"- предвестник на пролетта, Възкресението и началото на нов аграрен цикъл. Той притежава функциите на медиатор, осъществяващ връзките между Боговете и хората. В гръцката митология растението е смятано за специфичен флорален атрибут на Хермес - именно с Хермес се свързва възникването и развитието на херменевтиката и екзегетиката, формиращи интерпретативния аспект на изобразителното изкуство. 

"Всичко си има време, време има за всяка работа под небето."               /"Еклесиаст", 3 : 1 /

За човека с митично съзнание и митологично мислене времето и пространството са овеществени - пространството се отъждествява с вещ, а представите за времето се свеждат до унифицирани пространствени отрязъци. Материално-веществен атрибут на времето е часовникът. В Южното небесно полукълбо съществува съзвездие, носещо името "Часовник". То е въведено през XVIII в. Първоначално латинското му наименование е било Horologium Oscillitorium, което е семантичен аналог на "часовник с махало". Впоследствие името на съзвездието било съкратено за улеснение.

Представите за времето са обект на структуриране, изразяващ хоризонталния и вертикалния модел на организация в пространството, а от това се обуславя и наличието на полиморфно съдържание в характеристиките му. Хоризонталният пространствен модел олицетворява дуалистичния характер на човешките представи за света, базиращи се на опозицията "център - периферия" и противостоящите двойки "космос-хаос",  "дух-материя", "добро-зло", "светлина-мрак",  "ден-нощ", "мъж-жена", "тук-там"  и др.

"Когато Бог иска да създаде тиква, употребява шест месеца. Когато иска да създаде дъб, Той употребява сто години."                                                                    / Петър Дънов, из "Божествената светлина", 1939 г. /

В културните представи на народа ни дъбът е свещено дърво и е обект на култово преклонение, наравно с тотемните животни и божествата от соларен и хтоничен тип. Той е флорален семантичен аналог на Перун в славянската космогонична система и на Юпитер в древен Рим. Дъбът олицетворява късмета, здравето и физическата сила - в архетипната символика се свързва с представите за дълговечност, непреходност и безсмъртие. В обредни практики, свързани с рода, семейството, дома, с апотропейна и катартична насоченост участват всички негови физиологични елементи - листа, плодове (жълъди), кора, дървесина, клонки и корени.