
"Има седем смъртни гряха: Богатство без труд. Удоволствие без съзнание. Наука без човечност. Знание без характер. Политика без принципи. Търговия без морал. Преклонение без жертва." /Махатма Ганди/
В повечето културно-религиозни системи числото седем е наситено с дълбоко сакрално съдържание, което е красноречиво доказателство за техния общ произход. В християнството тя е символ на завършеност и цялост: седем са основните духовни закони, седем са дните на седмицата, седем са музикалните ноти... Смята се, че седмицата е митологична персонификация на света Неделя. Подвластен на числото седем е златният (жълтият) цвят.
|
продължава>
|
|

Натюрмортът "Орхидеи с алоказия" е израз на единството между източно религиозно изкуство и европейска флорална култура. В композицията са включени бели орхидеи, листа от алоказия, клонки от японска върба и декоративно пано от тръстика. Те могат да бъдат разглеждани, както в чисто натуралистичен аспект, така и като символна цветна аранжировка, носеща своето специфично послание.
- тръстика (Phragmatis communis) - във вярванията на келтите тя олицетворява взаимовръзката между световете - между материалното и духовното. Функциите й на медиатор са застъпени в представите на много нации. В цветните композиции нерядко се аранжира като стълбичка, носеща посланието за успешен преход и взаимодействие между материалност и духовност, за стремеж към извисяване и развитие. Материалният свят се възприема като даденост, а не като ценностна система. В раннохристиянския бит и култура тръстиката се свързва с представите за "тълпата от вярващи", ( т.е. с многочисленост, бързо разпространение на идеологията сред народните маси).
|
продължава>
|

Натюрмортът "Бели орхидеи" може да се разглежда в два аспекта - чисто натуралистичен и символичен.
В азиатската културно-религиозна система при изграждането на флорални композиции изключително важно значение има символното съдържание на растенията и посланията, които то носи. Изискванията при създаването на икебана са многообразни и са детерминирани от спецификата на обредното обслужване на религиозния култ към Буда.
В съвременната Европейска култура и бит отношението към цветята е поливалентно - освен на богато символно съдържание, цветните аранжировки са носител на мощен емоционален заряд; могат сполучливо да допълват нуждите и идеите на интериорния дизайн, но успяват да се радват и на чисто натуралистично отношение. Материалният свят се възприема като даденост, а не като самоцелно създадена ценностна система. От древността символът се счита за свещения език на Вечността, на безсмъртието. Той е основно изразно средсво на митологиите - според някои източници, в етимологичен аспект думата "мит" произхожда от "mutus и означава "ням, безсловесен, безмълвен".
|
продължава>
|

Натюрмортът "Икебана" представлява модерен Европейски израз на древно Азиатско изкуство.
При своето възникване (през VI в., в Киото) изкуството икебана е натоварено с дълбоко символно и религиозно съдържание, свързано с отдаването на култова почит към Буда. В етимологичен аспект думата "икебана" произхожда от японски и означава "пътят на цветята" или "втори живот". В основата на това изкуство стои идеята за пресъздаване на една отделна реалност, служейки си със символното съдържание на цветята и посланията, които са вложени в него. Според древните философски концепции, икебана представлява симбиоза между човек, дух и природа и се определя като "огледало на духовността". Азиатската интерпретация на идеята за Божествената природа и триединството притежава един нов уникален израз, пресъздаден с езика на цветята, а изграждането на парадигмата "макрокосмос - микросвят" е своеобразен синтез между величието на Божественото начало и богатството на човешката душа.
|
продължава>
|

Натюрмортът "Великден" представлява опит за обединяване на идеите и средствата, чрез които си служат култовата и кавалетната живопис. За пресъздаването на специфичната празнична атмосфера, съпровождаща всяка обрядност, способстват атрибутите на самия ритуал - култови изображения, обреден хляб, вино, ритуални варива, яйца, цветя, свещи или кандило, клонки от дървета, а нерядко - и животни, които притежават прерогативите на курбан.
В центъра на композицията се намира репродукция на иконата "Христос Вседържител", изработена в духа на българската иконографска традиция. Заема ключово място в ритуалите, свързани с обслужването на християнския религиозен култ. Изображението на Христос символизира саможертвата и благословената Божествена любов. В ръката си държи книга - символ на човешкото познание и идеята за творческа непреходност и безсмъртие.
|
продължава>
|
|
|
|
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>
|
JPAGE_CURRENT_OF_TOTAL |