Христос чука на вратата |
"Ето, стоя на вратата и хлопам, ако чуе някой гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. На тогова, който победи, ще дам да седне с Мене на моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол" ("Откровение на Йоана"; 3: 20, 21) В Християнската религиозна система една от представите за тъждественост на Христос като Вседържител е свързана със сакралните функции и символиката на вратата - от ракурса на християнския догмат символиката на предметите и явленията се сдобива с качествено нова интерпретация, която допълва и доразвива градивните концепции на дохристиянските религии. Като реликт от древни митологични системи, доминантно присъствие в символните характеристики на вратата притежава функцията й на медиатор - между облагороденото, усвоеното пространство и чуждото, антагонистичното. Христос притежава подобни характеристики, в качеството си на посредник между Бога и хората. В Гръцката митология семантичен аналог е Хермес. Христос олицетворява Вратата на Спасението и блаженството в Отвъдното: "Аз съм вратата; през мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира." (Йоан; 10: 9). За Исус вратата е синоним на правдата и висшата справедливост: "Отворете ми портите на правдата; Ще вляза в тях и ще прославя Господа. Това са Господните порти, в които ще влязат праведните." ("Псалом 118", 19, 20). В християнския догмат отварянето и затварянето на вратата олицетворяват ритмиката, прехода и промяната в потока на енергиите. Отворената врата се свързва представата за покана за събеседване, за съприкосновение с личното пространство на домакините, за даден шанс за приобщаване към ценностната им система. Тя олицетворява гостоприемството и добронамереното отношение. Тя е семантичен аналог на Небесните Порти, които Бог разтваря, за да разпростре благата си над хората. ("Откровение на Йоан"; 4:13; "Битие" 28: 17; "Малахия" 3:10) Затворената врата се счита за отказ от комуникация с представителите на външния сват, за поставяне на непреодолима граница, налагане на дистанция. Семантичен аналог на концепцията "отворена / затворена" врата е работата на сърцето и неговият ритъм (систола / диастола). Образът на Христос и Второто пришествие е опит за преосмисляне на идеята за вечното завръщане, намерила своето отражение в Празника Неделя на блудния син. Той се причислява към т.нар. "триодни празници" и се почита през втората седмица от подготовката за Пасха, Великия пост и Възкресение Христово. В религиозната доктрина на будизма с отварянето и затварянето на вратата се асоциира движението на Ян и Ин-енергиите, а седемте енергийни центъра в човешкото тяло, наречени "чакри", метафорично са определяни като "вратите на живота'. Те са семантичен аналог на универсалните житейски изпитания, които всеки човек трябва да изживее, за да постигне духовно усъвършенстване и интелектуално извисяване. Най-високата, седма чакра, е наричана "коронна" (Сахасрара - означава "хилядолистна"). Тя олицетворява неразривната връзка между човешкото съзнание и Божествената природа на Безкрайността. Осъзнаването на идеята за Сътворяващото Всемогъщество на Вселената се изразява в достигането до Върховната Истина и прозрението, че "Всичко е Едно и Едно е Всичко". |