|
В архетипната символика личността на Исус Христос се определя като олицетворение на Съвършената индивидуалност, на неповторимото и уникалното, което отговаря на критериите за естетически и морален идеал в цялостния образ на Човечеството. Личността на Спасителя е залегнала във фундамента на Християнската религиозна доктрина и се възприема не само като символ на Църквата, но и като съвкупност от всички символи на Мирозданието. Христос притежава прерогативите на Велик Архиерей, първосвещеник и заема най-високия пост в йерархията на Православното духовенство.
-
Христос е установил Светите Тайнства , а обслужващата ги религиозната обрядност е въведена от Християнската Църква в хода на нейното развитие и съобразно потребностите й.
-
Христос символизира единството между човешката същност и Божествената природа, синтезирано в противостоящата двойка "небе - земя". Изключително популярна е християнската митологема, според която: "Бог сътворил Света, защото искал да се огледа в него." С молитвата, популярна като "Отче наш", Христос напътства учениците си да отправят своята възхвала и молба към Бога волята Му да бъде установена еднозначно - "...както на небето, така и на земята." (Матей; 6:9, 10).
Като архетипен символ на цялостната, завършената, съвършената личност, Христос се отъждествява не само с "Аз-а" (Ego), но и с неговата "втора" природа, "другото Аз" (Alter Ego):"Аз и Отец едно сме." (Йоан; 10:30). Идеята за приемствеността между поколенията и и необходимостта от продължение на традициите е израз на стремежа към непреходност, а установяването на абсолютната духовна власт е един от механизмите за нейното осъществяване. Показателни са нравоучителните слова на Христос, започващи с "Аз съм...": Те са семантичен аналог на думите, с които Бог се представя пред пророк Мойсей при горящата капина: "Аз съм Оня, Който съм."("Изход"; 3:14).
-
"Аз съм хлябът на живота..." (Йоан; 6: 35,51) - Христос притежава прерогативите на жрец, осигуряващ справедливото разпределение на материалните блага и медиатор, поддържащ хармоничните взаимоотношения между присъстващите на трапезата. Като архетип на Христовото тяло обредния хляб е олицетворение на живота с неговите аспекти - духовен и материален. Ритуалният хляб е един от символните елементи на Християнската Църква. Като олицетворение на трансформацията, той е специфичен семантичен аналог на Триединството, разглеждан от ракурса на стопанския бит на човечеството.
"Аз съм Светлината на света." (Йоан; 8: 12);
-
"Аз съм вратата на овцете." (Йоан; 10: 7) - В митологичните представи на много народи вратата притежава медиативни функции. Тя олицетворява границата между усвоеното, облагороденото пространство и чуждото, враждебното. В християнската религия вратата също притежава сакрално съдържание - отворената врата е олицетворение на поканата за събеседване и проповед, а затворената врата се интерпретира като отказ за съприкосновение с външния свят. В Християнската иконография иконата "Христос чука на вратата" се свързва не само с обредността на Бъдни вечер, но и със сакралната функция на Спасителя като посредник между Бога и хората.
"Аз съм добрият пастир." (Йоан; 10: 11);
"Аз съм Възкресението и живота." (Йоан; 11: 25);
"Аз съм пътят и истината и живота". (Йоан; 14: 6);
"Аз съм истинската лоза и Отец ми е земеделецът." (Йоан; 15: 1);
"Аз съм Алфа и Омега, начало и край, Първият и Последният..." ("Откровение", 1:8; 21:6; 22:13);
-
В митологичните представи на древните славяни понятието "Рай" не е място, а състояние, пресъздаващо хармонията и единството между полетите на ума и поривите на сърцето. Пътят към Рая и естественото движение на Божествените Енергии се асоциира с небесна стълба, която е един от архетипните символи на Христос.
Статията е в процес на разработване! |
Последни икони 
