Nikitova-Art.com- Арт-магазин (галерия) на икони, и картини ръчно изработени от Ваня Никитова.

Иконата „Възнесение Господне” (Спасовден) пресъздава култов момент от живота на Христос, свързан с Неговото Възнесение. Денят се причислява към т.нар. "триодни празници" - датата на неговото отбелязване е променлива и е в пряка обусловеност от мястото на Великден в годишния празничен календар.

В горната част на иконата е изобразен Възнасящият се Христос,  благославящ цялото човечество. В Небесното царство Той е съпровождан от четири ангела Фигурата на Спасителя Христос е вписана в т.нар. "мандорла" - иконографски изобразителен похват, при който фигурата на водещия персонаж е изобразена, вписана в поле с бадемовидна форма.

 Мандорлата е специфичен идеен носител на представите за движението на енергиите - тя се явява като асоциативна персонификация на Божественото, на Първоизточника на всички енергии, на Центъра на Вселената. Мандорлата притежава прерогативите на изобразителна транскрибция на Животворящата сила, присъща на Боговете-демиурзи. По традиция се изобразява чрез златен или сребърен варак, но не е неприсъщо използването и на други живописни похвати, пресъздаващи светлината като олицетворение на сакралността и Божественото. Мандорлата пресъздава границата между световете и подчертава функциите на Христос като медиатор, посредник между нашия свят и Отвъдното.

В долната част на иконата, на фона на реалистичен пейзаж, са изобразени фигурите на 12-те Апостоли и на Св. Богородица, които са свидетели на Възнесението Господне. Малко над тях се забелязват фигурите на архангел Михаил и архангел Гавраил, които потвърждават достоверността на култовото събитие. Разположението на фигурите пресъздава вертикалния и хоризонталния устройствен модел на света, парадигмата "раждане-живот-смърт", етичната структура "център-периферия". Доминиращият син цвят олицетворява трансцендентното - той е възприеман като визуален семантичен аналог на Вечните небесни тайни и Божественото съществуване.

В характеристиките на християнския Празник Възнесение Христово са налице елементи на полиморфизъм. В културните схващания на много славянски народи (руснаци, сърби, чехи и др.) Спасовден се мултиплицира като комплекс от няколко празници, устроени в чест на новата реколта - Меден Спас, Ябълков Спас и Орехов Спас. Трите Празника са календарно ориентирани към ритуалността на месец август, - в паметта на древните народи наименованието "август" е семантичен аналог на "възвеличан от Боговете". Функциите на месеца притежават изразителен медиативен характер - това е времето, когато се отбелязва края на лятото и настъпването на есента. Трите Спаса са семантичен култов аналог на славянския Бог Троян, който се възприема като една от същностите на Велес и е считан за равнопоставен на Перун. В догмата на християнската религиозна система култовият персонаж се отъждествява със Света Троица и концепцията за съществуването на един Бог в три лица.

Меденият Спас е популярен с имената Първи Спас, Макови Спас, Мокър Спас, Маковен Спас Всемилостивейший, Меден Празник, Пчелен Празник, Калинник, Проводи-лето и др. Отбелязва се на 1 (14) август, когато се почита празника Изнасяне честното дърво на Животворящия Кръст Господен. Извършват се ритуални Кръстни шествия , провеждат се водосвети, освещават се кладенци и реки, а в осветените води се провеждат ритуални къпания на хора и животни. В същия ден се почита паметта на Старозаветните мъченици Макавеи и се поставя началото на Успенския пост. В аграрен план започва активното събиране на меда и повечето ритуални практики са свързани с неговото освещаване. Инсектоиден обект на култова почит е пчелата, а флоралният свят е представян от мака и илекса (джел). В годишния празничен календар на Християнската религиозна система дните, устроени в чест на медопроизводителите, са няколко: Свети Прокопий пчелар, Свети Харалампий и Голяма Богородица / Успение Богородично. Заедно с водата се освещава и младият босилек - ароматното растение е популярно и като "царска билка". В Сибир на Меден Спас се отдава почит на майките, бременните жени, акушерките и знахарките - празникът е популярен като "бабьи грехи" и се свързва с опрощаването на всички непростими женски грехове. На празничната трапеза се поднасят ритуални хлябове, намазани с мед и поръсени с маково семе.

Ябълков Спас е популярен като Втори Спас, Великий Спас, Спас на гора, Горски ден, Среден Спас, Есенник и др. Той е календарно ориентиран към Деня на Преображение Господне, 6 (19) август. Ябълков Спас е един от първите празници, посветени на есенната реколта - в обредността доминиращо място е отредено на ябълката като асоциативна персонификация на Рая, съвършенството, Божествената природа и хармоничните взаимоотношения в семейството. Извършва се освещаване на гроздето, орехите и семената от всички есенни култури, които трябва да се съхранят до следващата реколта. Някои от елементите на ритуалната обрядност на Ябълков Спас присъстват и в празничния комплекс на Петровден - култът към продуциращото начало е съпроводен от множество ритуални практики, целящи съхраняване здравето и правилното развитие на децата. Извършват се гадания (предимно от инициален тип). На празничната трапеза присъстват различни ястия, в състава на които влизат ябълки - баница (щрудел), пирог, сладкиши, ябълково сладко, орехи, мед и др. 

Орехов Спас е популярен като Трети Спас, Хлебен Спас, Малък Спас. Той е календарно ориентиран към 16 (29) август и празуването му се свързва с отдаването на почит към Неръкотворния Образ на Исус Христос (Убрус), както и с настъпването на Индикта (01 септември, Симеоновден). Уникалният момент в обредността на Орехов Спас е свързана с покупко-продажбата на домашно тъкани платна. На Хлебен Спас приключва събирането на пшеницата и се приготвят ритуални хлябове с брашно и орехи от новата реколта. В народните представи съществува схващането за обратно пропорционална зависимост между добивите на орехи и пшеница, т.е. изобилието при едната селскостопанска култура прогнозира ниския добив от другата.

Още празнични икони и светци: