| Преподобен Паисий Хилендарски, будител български |
|
Когато българският народ бил в особено тежко състояние и героично изживявал изпитанията на турското робство, преподобен Паисий Хилендарски написал своята забележителна "История Славянобългарска". Чрез нея той вдъхнал сили, гордост, патриотизъм и народностно самосъзнание у българския народ. Макар "История славянобългарска" да е единствената книга в творческия живот на светеца-писател, по степента на своята значимост тя е грандиозно, импозантно начинание. Светият отец Паисий се счита за основоположник на Българското Възраждане и е смятан за най-великия българин на XVIII в. Преподобен Паисий Хилендарски е роден през 1722 г. в гр.Банско, в Самоковска епархия, намираща се в полите на Пирин - планина. В благочестивото семейство на търговеца Михаил хаджи Вълчов той е третото момче. Единият му брат, Лаврентий, бил игумен в Хилендарския манастир, а другият, Вълчо, бил щедър ктитор и извършил множество дарения на Зографския, Хилендарския и др. манастири и църкви. Паисий Хилендарски постъпил най-напред в Рилския манастир като послушник, където бил под духовното наставничество на свети Йоан Рилски Чудотворец. Запленен от идеите на великия български духовник, пустинножител и просветител, той продължил делото му и стремежите към обогатяване и духовно израстване на българския народ. По своята същност и степен на епохална значимост "Заветът на свети Йоан Рилски" може да се счита за исторически документ, равностоен на Паисиевата "История славянобългарска". Когато бил на 23-годишна възраст, през 1745 г., светият отец Паисий отишъл при брат си Лаврентий, в Хилендарския манастир и приел монашеско подстрижение. В манастира най-напред бил йеромонах, а през 1759 бил възван за протоигумен. Там той имал достъп до богатите манастирски библиотечни сбирки, чрез които получил възможност за духовно израстване и за обогатяване на знанията си. В Атонската пресвета обител светецът овладял руски, гръцки и сръбски език, което било изключително преимущество в изследователската му дейност при написването на "История славянобългарска". Като манастирски пратеник (таксидиот) преподобен Паисий Хилендарски обикалял различни населени места, за да привлича поклонници и да събира помощи за манастира. При това свое непосредствено съприкосноение с народа той осъзнал тежестта и тиранията на турското робство. В манастира се сблъскал с надменното и оскърбително отношение на монасите от други националности към българите, което било продиктувано от факта, че българите били груби и недодялани, нямали собствена история и културен бит. Отец Паисий написал своята епохална "История славянобългарска" през 1762 г. и като същински равноапостол тръгнал да я разпространява навсякъде по българските земи. През 1764 г. преподобният отец посетил гр. Котел и дал своето съчинение на свети Софроний Врачански за осъществяване на първия му препис. Упражнявайки дейността си на народен будител, преподобен Паисий Хилендарски умрял неизвестно къде и кога, поради което паметта му се почита на неговия имен ден, 19 юни. През 1962 г. във връзка с честването на 200-годишнината от написването на "История славянобългарска" Светият синод на Българската Православна църква извършва процедура по канонизирането на преподобен Паисий Хилендарски за светец. В съзнанието на българския народ това се смята само за една "техническа" подробност, тъй като великият будител отдавна е почитан като духовен наставник, небесен застъпник, светец-покровител и Отец. |
