Регалии - символите на върховната власт |
В етимологичен аспект наименованието "регалии" произхожда от латинското "regalis", което е семантичен аналог на "царски" и се свежда до упражняването на изключително право на власт. От юридическа гледна точка регалиите се диференцират на: "Regalia Majora" - свежда се до упражняването на всички права, произтичащи от характера и спецификата на държавата: и "Regalia Minora" - включва права с частен характер и се свежда до упражняването на монополна власт. Като символи на царската власт регалиите са корона, скиптър и меч. Те са олицетворение на древните представи за Триединството и са предметно-материален израз на Първовърховенството, властта на Абсолюта. Като специфичен израз на парадигмата "раждане - живот - смърт" Светата Троица се възприема и като древен класически модел на династическите тенденции за онаследяване на царската власт и за нейното предаване от баща на син. Короната е олицетворение на върховенството, Абсолютната власт. Тя стои на върха на Световното дърво на човечеството и се възприема като семантичен аналог на връзката между човешкото съзнание и Вселената, на Божията воля и подкрепа. Разположена е върху главата на монарха - знак за извисяване, надмощие и стремеж към опазването на всички висши ценности. Нерядко се определя като атрибут на паметта и извоюваното място в аналите на човешката цивилизация. В културните представи на Исляма основната функция на короната е да обхваща и защитава фонтанелата - мястото, което служи за вход / изход на Космическата енергия към човешкото тяло, осъществявайки контакт с Божественото. В Будистката религиозна доктрина там е разположена седма чакра, наричана "коронна" (Сахасрара - означава "хилядолистна"). Чакрите са възприемани като "Вратите на Живота", чрез които човек извървява пътя на своето духовно и физическо усъвършенстване. В древен Рим короната е знак за отдаденост и предана служба на Божествата. В древността монархът притежава прерогативите на медиатор между хората и Боговете и нерядко изпълнява функциите на първовърховен жрец, съхраняващ хармонията и единството между тях. Като царски атрибут короната е средство за идентификация и разграничаване от останалия свят. Носена в знак на тържественост при специални поводи, тя олицетворява победата на сакралното и свещеното над профанното и злободневното в човешкия живот. Короната се изработва от ценни метали - злато, сребро, платина. Тя е богато орнаментирана със скъпоценни камъни и перли. Всеки един от тези материали е наситен със сакрално съдържание и е носител на посланието за дълговечност, нетленност и непреходност. Кръглата форма на короната се асоциира с числото нула, което олицетворява Съвършенството, кръга, Безкрайността. В древна Елада функциите на корона изпълнявали венци от различни растителни елементи - на Аполон е от лаврови клонки, на Зевс - от букови клони и листа, на Хера - от маслина, на Дионисий - от лоза, на Афродита - от мирта, на Хипнос - от мак, на Деметра - пшеница, мак и маргарити. С лаврови венци се увенчавали главите на победителите в древните Олимпийски игри, но клонките от лаврово дърво са флорален култов атрибут и на цезарите в древен Рим. Скиптърът е един от атрибутите на всластта и олицетворява духовната и физическа мощ на неговия приносител. Размерите му са по-малки от тези, на жезъла. Скиптърът се изработва от благородни метали и скъпоценни камъни. В езотеричен аспект той олицетворява Световната ос, по която се осъществява движението на Земята и притока на Космическата енергия. Върху върха на скиптъра се поставят различни култови изображения - герб, кръст,, лъв, гълъб, орел и др. За прототип на жезъла се смята пастирската гега, която е олицетворение на върховната пастирска власт и се асоциира с лидерство, духовно и физическо превъзходство, просветителска мощ. В културните традиции на народа ни пастирската гега е неотменен култов атрибут в различни ритуални обредни практики - при Коледните ергенски ритуални дружинки на сурвакарите, кукерските обредни шествия по време на Сирни Заговезни, Дионисиевите ритуални шествия на Трифоновден и др. Смята се, че скиптърът е семантичен символен аналог на кадуцея, с който се свързват архетипните представи на древните народи за Съзидателна Сила, Абсолютна власт и Всемогъщество, на което се подчиняват всичките Закони на Природата. В гръцката митология кадуцеят е атрибут на Хермес, медиаторът между Боговете и хората, а в Християнската религиозна доктрина е култов атрибут на света София и се счита за предметно-материален аналог на Божията премъдрост. С подобно символно съдържание е натоварен и тризъбецът на Нептун - въпреки че се свързва с водните култове от древността, той е олицетворение на концепцията за Триединството и универсалната етична структура "раждане- живот - смърт". Тризъбецът съдържа в себе си идеята за трите предназначения на триадата - "сътворение - съхранение - разруха" и е специфичен геометричен израз на единството между материя и духовност. Кълбо и Кръст - архетипен символ на държавата, представляващ богато орнаментирана сфера от благородни метали и скъпоценни камъни, върху която е поставен Християнски кръст. Кълбото е олицетворение на Земното кълбо, а Кръстът отгоре е асоциативна персонификация на "Христос, властващ над Света". Като архетипен символ на монархическата власт и държавността кълбото с кръст е въведено в култова употреба през 423 г., от византийския император Теодосий Втори. В етимологичен аспект наименованието "държава" произхожда от църковно-славянското "държа", което е семантичен аналог на "владея, властвам, управлявам".
|