Nikitova-Art.com- Арт-магазин (галерия) на икони, и картини ръчно изработени от Ваня Никитова.

"Паметта е запис на нещата, установени с мисълта." ("Memoria est signatarum rerum in mente vestigium.")                                                           / Марк Тулий Цицерон /

В културните традиции на народа ни баницата е типично българско ястие, което притежава прерогативите на ритуален хляб. Тя има универсално култово присъствие в повечето празнични обредни практики, в характеристиките на които са налице елементите на фито- и зооморфизъм - реликт от древни митологични системи, свързан с отдаването на почит към растения и животни. Различните видове баници са сезонно адаптирани и са в непосредствена зависимост от основните битови дейности, съпътстващи текущия аграрен цикъл.

В етимологичен аспект наименованието "баница" произхожда от старобългарската дума "банак", която е семантичен аналог на "равнина", "плоскост" и по непосредствен начин указва начина на приготвяне на ястието. Характерна особеност на ритуалните хлябове е тяхната пластична декорация, която е семантичен предметен аналог на почитания светец, напр. подкова - на Тодоровден, риба - на Никулден, кукла - на Младенци, кръст - на Кръстовден, слънчоглед - на Преображение Господне и т.н. При баниците подобна закономерност не съществува - те се подразделят на редени, вити и смесени. Витите баници уподобяват функциите на свастиката в представите на древните българи и олицетворяват реда, хармонията и движението във Вселената. Във фолклорната памет на народа ни витата баница е популярна и като "свивник", "крива баница", "раченик/ръченик', "тепсийник/тепсийница". Баниците, редени на пластове, символизират приемствеността между поколенията, синтезирана в парадигмата "минало-настояще-бъдеще" и стремежа на древния човек към оптимална подредба на собственото му облагородено пространство. Смесеният тип баници е ориентиран към човешката индивидуалност и се свързва със субективната интерпретация на колективната митологична мисъл. В някои етно-региони смесената баница е популярна с наименованието "маскирана". 

Според вида на използваната плънка, баниците се подразделят на солени и сладки. При солените баници се използват яйца, сирене, извара, масло, мляко, месо, зеленчуци. Към тях се приобщават и "зелените" баници, в състава на които влизат листни зеленчуци - праз, зелен кромид, спанак, коприва, лобода, листа от цвекло и др. В плънката на сладките баници влизат различни видове плодове, ядки, стафиди, ориз, царевица, локум, халва и др. За древните българи при добивите от реколтата не е съществувало редуциране на "плодове" и "зеленчуци" - всички дарове на природата са определяни с общото наименование "овошки" или "овошчи" (в руската езикова култура наименованието се среща и до днес). Първите добиви от даден растителен вид през текущата календарна година в паметта на народа ни са известни като "труфанда" и обикновено появата им на празничната трапеза се свързва с правенето на курбан, с отдаването на култова почит към древно божество.

В националната ни култура баницата с яйца и сирене е класическа и има универсално присъствие, както на празничната трапеза, така и в ежедневието - с изключение на периодите на пост. Изключително атрактивно е присъствието й в Коледно-Новогодишния празничен комлекс, когато към плънката й се добавят късмети, които притежават функциите на ритуални наричания за здраве, сполука и щастлив живот.

Една от най-популярните сладки баници е баницата с тиква (тиквеник). Тъй като по нашите земи тиквата е един от най-едрите плодове, нейното присъствие е изключително важно в обредни практики с аграрна насоченост и в ритуали, целящи благоденствие в дома и семейството. Тиквеникът заема важно място на трапезата по време на целия Коледно-Новогодишен празничен комплекс. В Западноевропейските културни традиции тиквата е основен атрибут на Хелоуин. През летните месеци алтернатива на тиквеника е баницата с тиквички, в чиято плънка влизат още стафиди, захар, канела, лимонов сок, галета, ядки и др. 

В някои етно-региони от територията на България баницата с ябълки е популярна като "абланик", "абланица", "ябланица" и др. Присъствието й на празничната трапеза маркира дните на цялостния Коледно-Новогодишен празничен цикъл, когато доминантно присъствие имат обредните практики с предсватбена насоченост. Традиционната любов на българина към ябълката намира своеобразен израз в приготвянето на обредни ястия за Аньовден, Игнажден, Петровден и др. (На Петровден по традиция се прави и баница с прясно сирене.) Тъй като на Бъдни вечер е последният ден от Коледния пост,, в празничното меню може да бъде включена ябълкова баница.

Към сладките баници се приобщават и баниците с плънки, в чиито състав са включени варива - царевица, леблебия, ориз и др. По традиция те са постни и се поднасят на Андреевден/Мечкинден, света Варвара, света Анастасия и др. Варивата са основен атрибут в обредни практики, целящи здраве, благоденствие и плодовитост през новия аграрен цикъл. Те са в тясна взаимовръзка и с дните на зимното слънцестоене - периодите на аграрен преход винаги са се характеризирали с амбивалентно съдържание в обредността и с дуалистично отдаване на култова почит към опозициите "мъж-жена", "живот-смърт", "добро-зло", "ден-нощ" и др.

В представите на древните българи млечната баница е семантичен аналог на Млечния път и организацията във Вселената. Тя влиза в пряка взаимовръзка с езическите скотовъдни култове и може да се възприема като самобитен утилитарен израз на орфическата концепция за хармонично единство между човешката природа и Божественото начало.

Наименованието на баклавата се дължи на факта, че в състава на плънката й изразително присъствие има растението бакла, а ядковите плодове са били в допълнение. Тя е един от атрибутите на обредността по време на Коледа, Евтимовден, Симеоновден, Кръстовден и др. Постепенно в нашата кулинарна култура при приготвянето на баклава започват да се използват главно ядки (орехи или фастъци) с добавка на стафиди, захаросани портокалови кори, стафиди, плодове от сладко и др. Основната кулинарна идея при изготвянето на баницата с ядки намира осезаемо развитие в Турция, където е налице изключително разнообразие от ядкови растения.

В съвременни условия съществуват нетрадиционни форми при изготвянето на сладки баници - като плънка се използват слънчогледова тахан-халва, локум, мед, домашно сладко и др. Баницата с локум е вид сладкиш, който по своите вкусови качества уподобява т.нар. "народни" (локумени) вафли. Обикновено локумът предварително е "втечнен" с гореща вода, добавят се нятрошени ядки. Поднася се като десертно ястие и се приготвя по време на пост. Баницата с халва се приготвя по аналогичен начин. Тя има култово присъствие в обредните практики на Преображение Господне, когато един от основните атрибути в ритуала е слънчогледът.

Към солените баници се причисляват баниците със зеленчуци и зелени листни растения. Те са популярни с като "зелник", "лучник", "пататник" и др. В състава на плънката им влизат спанак, лобода, коприва, листа от цвекло, праз, кромид и др. Баниците със зеленина имат изразително присъствие във Великденския празничен комплекс и се считат за семантичен аналог на Възкресението, пролетта, обновлението и развитието в природата. 

Баниците с месо възникват в резултат на развитието на скотовъдните култове и на обредните практики, в строежа на които са налице елементи на зооморфизъм. Те се приготвят с пилешко месо, с кайма, с дивечово месо, с риба и др. Към състава им могат да се добавят гъби, зеленчуци, ароматни билки и др. Баниците с дивечово месо се приготвят по време на откриването на ловния сезон и са семантичен аналог на вечния човешки стремеж към завладяване на нови територии. Баницата с риба (рибник) е култов атрибут на Никулден, а баниците с пилешко месо и гъби - на Петковден.