Гривната като символ |
В културната памет на народа ни гривната притежава прерогативите на знак-инсигния, олицетворяващ представите за чест и достойнство. Носенето на накити в древността е изключителна привилегия на омъжената жена. Чрез тях тя отправя към заобикалящия свят своите безсловесно-предметни послания, касаещи нейното място в социума, фамилна принадлежност, имотно състояние, Освен като средство за идентификация, гривната изпълнява функциите на могъщ апотроп, на амулет, целящ защита от зловредни влияния. Тя е един от култовите атрибути при провеждането на обредни практики, свързани с опазването на баланса между физическо и душевно здраве, както и на хармоничното единство между човека и природните стихии. Изработена от различни видове благородна дървесина, гривната олицетворява неразгаданата женственост и участва в ритуални практики, обслужващи култа към Богинята-майка и пораждащото начало. Като бижу, носено върху ръката, гривната е специфичен семантичен аналог на брачната халка. Изработвана от злато и сребро, тя е своеобразно доказателство за стремежа на народа ни към нетленното и непреходното, към Вечността и Божественото. Тя е материално-предметен аналог на числото нула и олицетворява безкрайността и Вселената. Гривната е важен атрибут в посветителските обредни практики и е специфичен знак за инициация - доказателство, че младата девойка е преминала в групата на омъжените жени. С подобни характеристики в съдържанието си е натоварено носенето на гривна в индия, но като елемент с карпогонична насоченост се локализира в долната част на крака, върху глезена - знак, че любовта на младата жена към съпруга й започва оттам. В древен Египет гривната притежава функциите на вид апотроп, носен против лошо настроение. В съвременни условия, изработена от мед и с незатворени краища, тя се носи като средство за нормализиране на кръвното налягане. В орнаментиката на гривната нерядко са използвани фито- и зооморфни декоративни мотиви - те указват важни за личността моменти и тяхното място в годишния празничен календар (раждане, имен ден, бракосъчетание и др.). С подобни характеристики в съдържанието са натоварени скъпоценните и полускъпоценните минерали с различни цветове - те са своеобразна препратка към зодиакалните знаци в индоевропейската митологична система. В някои култури гривната е възприемана като средство за "маркиране на територия" и идентификация на индивида, което притежава дуалистично съдържание в характеристиките си. С гривна върху ръката се обозначава семейната принадлежност на новородените деца, но същевременно с това при мъртъвците се счита, че осигурява възможност за разпознаване в отвъдното и гарантира справедлив и спокоен задгробен живот. Едновременното почитане на култа към живота и култа към смъртта е характерно за повечето древни митологични системи и олицетворява дуалността на живота чрез изграждането на противостоящите двойки "мъж-жена", "ден-нощ", "земя-небе", "добро-зло" и др. За древните индианци гривната е знак за приятелство. Изплита се от разноцветни конци и в момента на завръзването й около ръката, нейният притежател трябва да си намисли съкровено желание. Гривната се носи, докато се саморазпадне - това е знак от Боговете, че желанието е чуто и сбъдването му предстои.
|