Nikitova-Art.com- Арт-магазин (галерия) на икони, и картини ръчно изработени от Ваня Никитова.

В повечето световни митологични системи символиката на ръката се свързва с Първотворството и Първосъздаването, с труда на Боговете-демиурзи. Като средство за осъществяване на човешка дейност тя е архетип на труда и олицетворява създаването на материални блага, облагородяването на неусвоени пространства, осъществяването на всекидневна грижа за близките, реализирането на високи лични достижения и др. 

Ръката е символ на върховна власт, олицетворение на безотказно действащи закони и установен обществен порядък в египетското, будисткото, индуиското религиозно изкуство. "Ръката на Атут" е популярна като емблема на плодородието в древен Египет.

Като самостоятелно иконографски тип съществува изображението на ръка, върху чиято разтворена длан е вписано око - в някои религиозни системи се възприема като семантичен аналог на ясновидството и на умението чрез делата да се изграждат правилни прогностични модели за бъдещето, както и на възможността идеите да се осъществяват планомерно във времето. В будизма подобно изображение се възприема като израз на състрадателна мъдрост.

В древно Мексико разтворената длан се възприема като олицетворение на смъртта и задгробния живот, тъй като петте пръста на ръката са материален израз на сакралното съдържание на числото 5. За мексиканците то се свързва с преселението на човешката душа в отвъдното.

За някои народи в Западна Африка ръката олицетворява духа и е символ на осъществената връзка между човека и Бога. Обект на култово почитание е и предмишницата.

В християнската култова живопис съществува иконографски тип, наречен "Света Богородица Троеручица" - изображението на третата ръка се свързва с идеята за чудотворството и изцелението по чудодеен начин. При пресъздаване на образа на различни християнски светци нерядко в композицията присъства изображението на благославяща от небето ръка - "Божията десница" е едно от проявленията на християнската Света Троица и е семантичен аналог на Божията благословия, на небесната подкрепа. В хода на житейския си път, уповавайки се на Божия промисъл и Неговата закрила, светците са устоявали на множество сурови изпитания. 

В древността съществувало поверие, че ръцете на чудотворците, кралете, религиозните лидери и духовните водачи притежават благотворна енергия и са надарени с чудодейна сила. Именно от това произхожда "полагането на ръка" като ритуален елемент в обредните практики "конфирмация", посвещение в сан, в получаването на благослов.

В индуизма обект на култова почит са Богове, които имат по няколко ръце. Всяка от тях е натоварена със свое собствено символно съдържание и изпълнява уникални магически функции. Сред многоръките Богове са: Ганеша - изобразява се с 4 ръце, повелител на интелекта, знанията, обучението и духовната мощ. Призовава се за закрила, късмет и щастлив ход на житейските дела; Шива - велик учител, "учител на учителите", лунен Бог на планините, покровител на аскетите. Почитан е като Бог-разрушител; Дурга (Кали)- съпруга на Шива. Изобразява се с 10 ръце. Тя се грижи за съхранението на реда и хармонията във Вселената, повелителка на Божествения ред.

Сред култовите изображения на ръка в Близкия Изток е популярен символът "Хамса". Той е считан за изключително могъщ древен апотроп, който предпазва от негативни влияния не само собственика си, но и неговото имущество. Разпространен е в много световни култури - евреите го наричат "Хамеш", индусите - "Хумса", а в Ислямския свят - "Ръката на Фатима". В представите на много народи ръката олицетворява действие, труд, закрила, сила, власт, защита, покровителство. Човешката фигура може да бъде разглеждана като асоциативна персонификация на Световната ос, на Дървото на Живота (Axis mundi, Arbor mundi). Условно тя може да се раздели на три дяла, уподобявайки парадигмата "раждане-живот-смърт" и вертикалната етична структура "минало-настояще-бъдеще". В древността с човешката глава се свързват лидерските функции, интелектуалните способности, функциите на жреци и духовни водачи; ръцете олицетворяват труда, воинската чест и отбраната.

В представите на повечето народи по света ръцете са възприемани като своеобразна "проекция на цялото" - те са събирателен образ на ръцете на цялото човечество и олицетворяват процеса на Създаване на блага - акт, към който се пристъпва с особено свещенодействие. Като обект на култова почит, в някои релиозни системи те се възприемат и като противостояща двойка - дясната ръка олицетворява мъжкото начало, силата, доминантната позиция в управлението на семейната общност, властта, справедливостта, съзиданието; лявата се свързва с женското начало и е олицетворение на нежност, красота, изящество. Стара житейска максима е, че ..."Когато става на въпрос за благотворителност, лявата ръка не трябва да знае какво прави дясната." - прието е с дясната ръка да се свързва даването, щедростта, искреността и даването на благословия, а с лявата - взимането, отправянето на проклятие, оказването на енергийни влияния. В китайската и японската културно-религиозни системи приоритетно значение се отдава на лявата ръка - тя е семантичен аналог на честта и достойнството. В останалия цивилизован свят доминантно значение се отдава на дясната ръка.

Най-популярният междуличностен жест е ръкостискането. То притежава прерогативите на универсален световен символ, изразяващ посланието за приятелство, добронамереност, радост, почит, лоялност, споразумение, помирение и др.