Nikitova-Art.com- Арт-магазин (галерия) на икони, и картини ръчно изработени от Ваня Никитова.

Ирис - асоциативна персонификация на древногръцката Богиня на Дъгата, Ирис, която е смятана за  посредник между Земята и Рая. Символ е на вярата, мъдростта и доблестта. През Средновековието ирисът е национален флорален символ на Франция.

Тръстика - в представите на древните тя олицетворява взаимовръзката между световете, между материалното и духовното. Семантичен аналог на парадигмата "раждане - живот - смърт". В християнството се свързва със свети Йоан Кръстител и ревностните последователи на Вярата.

Бегония - чувственост и внимание.

Джел - Латинското му наименование е Ilex . В народната памет е популярен и като "Самодивски чемшир" Присъства като флорален култов атрибут в ритуалните практики на много от зимните празници - той е флорален аналог на представата за "универсалната любов", за Божията любов. В митологичната система на древните келти присъства като един от зодиакалните знаци, обхващащ периода от 8 юли до 4 август - в индоевропейската астрологична система съответства на "Рак" и "Лъв". Наименованието "илекс" го превръща в семантичен флорален атрибут на Библейския пророк Илия, който олицетворява древните представи за Боговете-демиурзи, за труда на Първосъздателите и сакралността на Първотворството. Като култов персонаж в Християнската религиозна система свети Йоан Кръстител е представян като прероденият Илия . Вероятно това е една от причините илексът да бъде доминиращ флорален елемент от Коледната ритуална обрядност като символ  на домашен уют, семейно щастие, родова памет. Атрибут в множество гадателни практики, касаещи бъдещото плодородие, успеха и благополучието в дома.

Камелия - преклонение, пленителност, възхищение.

Глухарче (радика) - символ на преданост, стремеж към пълноправни партньорски взаимоотношения и възможност за съвместен живот. 

Кокиче - олицетворява пролетта, Възкресението, новото начало. Символ на светата Троица.

Иглика -  в някои етно-региони от територията на България е популярна като "Цветето на Христос".и е включена като растителен култов елемент в обредността на Цветница и на Страстната седмица. На Велики петък изпращат децата до гората да наберат букетчета за празнична украса. Латинското наименование на игликата е "Primula oficinalis", което е семантичен аналог на "първа" и "лечебна, лековита билка". Растението присъства и в ритуалната обрядност на празненства с предсватбена насоченост. В културата на народа ни е популярно римуваното наричане: "Да са си лика-прилика / като два стръка иглика.", което е вид вербална магия за хармонични любовни взаимоотношения.

Магнолия - чест, достойнство.

Азалия - символ на женственост, красота и изящество.

Алоказия - растението е популярно с наименованието "тропически трилистник" и се възприема като флорален аналог на идеята за Триединството, за Светата Троица.

Акация - символизира тайна любов и романтични копнежи.

Фрезия - символизира одухотвореност. Семантичен флорален аналог на числото седем - поднася се като подарък за седмата година от осъществяване на Тайнството на брака.

Слънчоглед - флорален аналог на Слънцето, символ на топлина, светлина, красота и одухотвореност, Участва като атрибут в обредните практики на Преображение Господне.

Циклама - олицетворение на цикличността в природата, сигурността в периодичния характер на промените на обективната реалност. Като морално-етична и естетическа категория идеята за преходността на човешкия живот е застъпена, както в стила "Ванитас", така и в есхатологията - философско учение с религиозен характер. В азиатските културни традиции идеята за преходността води до хиперестетизация на естествените процеси на стареене и фетишизиране на автентичното. Най-отчетливо концепцията за красотата в автентичния облик е застъпена в "Wabi-sabi" и  кинтсукурои. В представите на народа ни съществуват два вида циклама - пролетна и есенна, което ги прави флорален атрибут в ритуалността на пролетния и есенния празничен комплекс. Сюблимен момент са дните на пролетното и есенното равноденствие.

Карамфил - според вярванията, карамфилът се появил от сълзите на Пресвета Дева Мария и олицетворява чистота, невинност, обич, преклонение. Участва като флорален атрибут в тъжни ритуали и обредни практики (Задушници, погребения, поклонения и др.) В древността карамфилът е смятан за Божествено цвете и бил наричан "Цветето на Зевс". Изобразен като декоративен флорален елемент върху царски одежди, карамфилът е семантичен аналог на титлата "Владетел по Божия воля" и се свързва с представата за абсолютната монархическа власт. С подобни живописни похвати се отличава образът на цар Йоан-Асен II, пресъздаден в стенопис в църквата "Свети великомъченик Георги", в манастира Зограф, Света Гора, Атон. Освен богато декорираната с карамфили царска одежда, владетелят носи върху главата си седемвърха българска династическа корона, украсена със седем скъпоценни камъка, които олицетворяват седемте небесни светила в Слънчевата система.

Роза - в повечето световни митологични системи е обект на култова почит. Възприемана е като "царица на цветята", олицетворение на красотата и духовността. 

Кукуряк - в културната памет на народа ни е възприеман като "първият предвестник на пролетта", като олицетворение на обновлението и Възкресението в природата. Флорален култов атрибут на вестителя Хермес, който притежава функциите на медиатор между Боговете и хората. С него се свързват херменевтиката и екзегетиката, изграждащи интерпретативния аспект в множество от предметите на човешката дейност - право, религия, философия, култура и др.

Зюмбюл - символизира игрите и забавленията. На особена почит в древна Елада, където се свързва с младеж, на име Хиакинтос, който спечелил вниманието на Аполон и Зефир.

Берграс - символ на свежест, гъвкавост, новаторство.

Бамбук - символ на адаптивност, непринуденост, позитивизъм.

Mak - латинското му наименование е Papaver и е една от съставките на лекарството "Papaverin". В древността е почитан като флорален символ на Богородица, на Богинята-Майка, на богинята на светлината (Зора, Заренница), на богинята на жътвата и др. Освен във фармакологията, макът намира приложение в хлебопроизводството и сладкарската промишленост.

Нарцис - свързва се с края на зимата, с пролетта, Възкресението и надеждата за ново начало. Носител е на противоречиво символно съдържание, тъй като в различните културно-митологични системи обслужва разнородни етични представи.

Орхидея - символ на изтънченост, чистота, невинност и изящество. Символното съдържание в голяма степен е повлияно от наличието на многообройни разновидности, както и от специфичните послания на цветовете. Като олицетворение на съвършенството и Светлината, орхидеята се възприема като асоциативна персонификация на Иисус Христос.

Обичниче - латинското наименование на растението е Thalictrum. В културните представи на народа ни е популярно с името "Демир Бозан" и намира приложение в народната медицина. Има фина и деликатна структура и в градини с по-плътна зеленина придава ефирност и изящност на ландшафта.

Люляк - олицетворява пролетта, Възкресението и надеждите за по-добър живот. Лилавият му цвят символизира постигането на духовен баланс, на позитивно и хармонично отношение към света.

Кампанула - (Campanula isophylla). Възприема се като специфичен флорален аналог на Рождество Христово. В народната култура е позната и като "Витлеемска звезда". Нерядко се асоциира и с камбана, което е своеобразен "намек" за пробуждане, за огласяване на важни събития.

Маргарита - в народните представи се определя като флорален еквивалент на Всевиждащото Божие Око. Тя е един сравнително късен символ (от ХVв.) на невинността на Христос, на духовността, на Съвършенството. Семантичен аналог на "перла" или бисер - символ, обвързан с идеята за благословената Божествена любов, с любовта на самоотричането - свещен израз на Христовата саможерва.

Глоксиния (Каменното цвете) - асоциира се с внезапната любов, с любовта от пръв поглед.

Теменужки - символ на скромност, размисъл, памет, напомняне за човешкия произход.

Лотос - символ на духовна чистота, целомъдрие, съвършенство, Божественост, благодат, мистериозност.

Телефонче (Грамофонче) - латинското му наименование е Ipomoea. Един от най-разпространените представители на вида е Blue Morning Glory (Синя утринна Слава). Лианоподобното растение е семантичен флорален аналог на понятието "Слава" като олицетворение на движението на енергиите от единен център. Свързва се и с обредните практики, обслужващи Лунните култове, култа към водата като източник на плодородие. 

Кордилине - произхожда от гръцкото "kordylle" и означава "възел". В народната памет съществува израз "... в кърпа вързано", който е семантичен аналог на "сигурност". По време на Викторианската епоха в Западна Европа е бил популярен израза "Да завържем възела!", който се свързва със сключването на брак, с тайното обвързване.

Клематис - заради красивите виолетови цветове и катерливото стъбло в народните представи е популярен като "Косите на Христос" или "Брадата на Бог". Лианоподобното растение е подходящо за озеленяване на огради и входни врати - израз на медиативната същност на личността на Христос, на неговата принадлежност, както към Божественото, така и към човешкото.

Трепетлика - в древността е наричана "Цвете на предзнаменованието". Флорален култов атрибут на знахари и гадатели. Участва в обредни практики с апотропейна насоченост.

Божур -  в повечето световни култури символизирз дълголетието и доброто здраве. В етимологичен аспект наименованието произхожда от гръцкото "paionios" - "лечебен, изцелителен". В древността е считан за могъщ апотроп, който с изключителен успех можел да прогони силите на злото. От коренището на божура се оформяли кръгли мъниста, които се нанизвали на гердан. В Китай символизира знатност и благополучие - ако се сдобиете с богатство и власт, задължително трябва да засадите в двора си божур.

Пасифлора - в битовистичните представи на народа ни цветето е познато с наименованието "часовниче". В етимологичен аспект наименованието произхожда от испанското "passion", "passion flower", което в религиозно-обредните практики го определя като "Цвете на Страстите Христови". Всяка една от частите на растението е посветена на последните дни от живота на Спасителя (Страстната седмица). Един от най-специфичните видове е "Passiflora Suberosa". Тя има звездовидни цветчета (аналог на Звездата на Витлеем) и може едновременно да цъфти, да има зелени и узрели плодчета.

Анемония - разпространена е в много страни и за това символното съдържание е различно и много противоречиво. В Швеция се смята, че е предвестник на завръщането на прелетните птици. В Гърция се възприема като "дъщеря на вятъра" - цъфтежа  на растението започва с появата на южния вятър. Символизира преходното и мимолетното в живота. В някои християнски представи е символ на чистота, невинност, непорочност.

Лилиум - в еврейската културна традиция лилиумът е цвете от Райската градина - след Грехопадението той останал непорочен. В Християнската култова живопис е основен атрибут на свети архангел Гавриил и олицетворява чистата душевност на Дева Мария по време на Благовещението.

Хмелът - освен декоративно-приложни функции, хмелът намира широко приложение в хранително-вкусовата промишленост (за производство на бира) и в алтернативната медицина. Символизира трайност на чувствата и надежда за по-добри перспективи.

Момина сълза - символ на чистотата и съвършенството в природата, но и на любовно разочарование. В някои култури е възприемана като асоциативна персонификация на Пресвета Дева Мария и олицетворява чистотата и смирението.

Шибой - символ на привързаност и безрезервна преданост, особено в критични моменти. В българските културно-религиозни традиции е олицетворение на дома, семейната принадлежност, родовата памет.

Ерингиум - популярен е още като "ветрогон", "биволски трън". Визуално наподобява магарешкия бодил, но е надарен с характерна сребристо-синя окраска. 

Лале - в Европейските културни представи е флорален семантичен аналог на пауна - птицата, която не може да пее, но все пак е най-красивата в пернатия свят. Счита се за национален символ на Турция и Холандия.

Камшиче (Agrimony) - наричано е "цветето на честността".

Делфиниум - наименованието на растението се дължи на древногръцкия натуралист Педаний Диоскорид, автор на "De Materia Medica". Според него, неразцъфналите пъпки на цветето се асоциират с играта на делфините над морската шир. В културните представи на народа ни делфиниумът е популярен с името "ралица" и е специфичен семантичен флорален аналог на ралото - сакрален предмет, съпътстващ селскостопанския трудов бит на българина. Ралото е култов атрибут в множество обредни практики - чрез него се "твори култура", чуждото и неусвоено пространство се превръща в облагородена територия.