Nikitova-Art.com- Арт-магазин (галерия) на икони, и картини ръчно изработени от Ваня Никитова.

В етимологичен аспект наименованието "кобилица" произхожда от старобългарското "кабълъ" - "ведро" и от латинското "cupellum".  Тя е характерно древно приспособление за едновременното пренасяне на два еднакво тежащи товара.  В България е разпространена по време на Средновековието. Носенето на кобилица с две ведра е било считано за изключителна женска привилегия. 

Кобилицата представлява дълъг дървен прът, който е огънат по средата, за да може по-точно да се определи центъра на тежестта и да се фиксира върху рамото при носенето на товари. Постигането на баланс се осъществява и със запълването на ведрата с еднакво количество течности (вода, мляко, вино и др.). Именно тази специфика на кобилицата е заложена в синонимите "балансьор", "везна", "мотовилка", "лост", "кулиса", "дръжка", "ръчка" и др. Семантичен аналог на кобилицата е везната в ръцете на Темида,  древногръцката Богиня на справедливостта. В християнската митологична система везната е каноничен иконографски атрибут на свети архангел Михаил. В сравнително по-нови култово-религиозни представи използването на кобилица се възприема като битовистичен женски аналог на носенето на Християнския Кръст и Пътят на Христос към Голгота.

В митологичните вярвания на древните българи кобилицата задължително трябвало да бъде изработена от дървесина, чиито основни характеристики са трайност, здравина, твърдост, жилавост. С особен успех се използвали габър, явор, ясен, дъб и др. Предците ни са считали, че тези дървета притежават изключително ценни катартични (пречистващи) и апотропейни (предпазващи) характеристики, които се пренасяли и върху използващите ги хора. Именно това обуславя присъствието на кобилицата като основен атрибут в редица обредни практики, свързани с носенето на т.нар. "мълчана вода" - характерно е спазването на строг обет за ритуално мълчание като специфична разновидност на исихазма. С мълчана вода се замесва ритуалният хляб, извършва се обредно напръскване на дома (специфично маркиране на личната територия, отделяне на своето пространство от чуждото), провеждат се редица гадателни обредни практики. В християнската култово-религиозна система водата е един от символните елементи на църковната обрядност и има подчертано присъствие в осъществяване на светите Тайнства Кръщение и Евхаристия.