Nikitova-Art.com- Арт-магазин (галерия) на икони, и картини ръчно изработени от Ваня Никитова.

Дните на пролетното и есенното равноденствие, на лятното и зимното слънцестоене са астрономични явления, които оказват детерминиращо влияние върху обредността в годишния празничен календар. В повечето древни езически космогонични системи те маркират не само моментите на сезонния преход в заобикалящата среда - те присъстват в ритуали, отразяващи промяната в социума на човешкия живот.

Още от древността дните на пролетното и есенното равноденствие, на лятното и зимното слънцестоене са обект на култово почитание. Ритуалността притежава амбивалентен характер - в основата стои лайтмотивът за борбата между доброто и злото, между живота и смъртта, между мъжкото и женското начало, между светлината и мрака. между хаоса и хармонията, между разрухата и съзиданието, което е своеобразно олицетворение на вертикалната етична структура "възход - падение". Древният човек е възприемал живота си като умален модел на Вселената и организацията в Космоса и съвсем естествено е промените на небосклона или в заобикалящата среда да влияят върху него. Парадигмата "раждане - живот - смърт" стои в основата на всяка обрядност, пресъздаваща взаимовръзката между макрокосмоса и микрокосмоса. 

Повечето обредни практики са посветени на природата, свързани са с надеждата за плодородие през предстоящия нов аграрен цикъл, както и стремежът към подсигуряване на по-добри условия за извършването на стопанската дейност. В ритуалността присъстват елементи с многообразно съдържание: катартично (пречистващо), апотропейно (предпазващо), имитативно (пресъздаване по уподобяване), карпогонично (със сексуална насоченост, с формирането на полова култура при новобрачните двойки и полово възпитание у подрастващите), хомеопатично (наличие на растителни елементи, билки и минерали), вербално (песни, наричания, скоропоговорки), двигателно (танци, ритмични движения) и др.

Дните на пролетното (20 или 21 март, Благовец) и есенното (22 или 23 септември, Кръстовден) равноденствие в представите на древните общества са символ на равнопоставеност между мъжкото и женското начало, между съзиданието и разрухата, между нашия свят и хтоноса. Дните на зимното (Коледа) и лятното (Еньовден) слънцестоене са израз на апогей, на абсолютна доминанта на единия от половете над другия. Именно те обуславят принадлежността (мъжка или женска) на обредните практики със социо-нормативен характер. Те са свързани с представянето на младите хора в общността и представляват своеобразна заявка за готовността им да променят социалния си статус и да преминат в групата на семейните.

Във взаимоотношенията между всички противостоящи двойки съществува трето, медиативно звено. Основните функции на медиаторите са възстановяването на баланса и нарушената хармония между полярностите и така да съхранят света от дезинтеграция и разруха. Във взаимоотношенията "мъж - жена" прерогативите на медиатори притежават децата. Една голяма част от обредните практики при семейните обичаи са посветени именно на децата - на ключовите моменти в тяхото развитие и възпитание.