Nikitova-Art.com- Арт-магазин (галерия) на икони, и картини ръчно изработени от Ваня Никитова.

В митологичната памет на народа ни периодът от 28 до 31 март обхваща т.нар. "Бабини дни". Те са по-скоро реликт от древни космогонични системи и в наши дни не са сред популярните календарни празници. Според легендата, в древността Баба Марта разполагала само с 28 календарни дни, но те й се сторили крайно недостатъчни, за да покаже силата на своя характер. Помолила брат си февруари да й даде назаем три от своите дни и тъй като много обичал своята единствена сестра, той й ги предоставил. Именно за това в народната памет тези три дни са известни като "заемни дни" и са обект на религиозно почитание - "живот назаем", "мъжко време в женски сезон".. 

В етимологичен аспект името Марта произхожда от еврейски и означава "господарка, властна жена". В представите на древните римляни март е "марсов" месец, посветен на Марс - Богът на войната.Според други източници, наименованието произхожда от старобългарското "МОРНТН", което означава "убивам" - коренът "мор" се свързва със "смърт". Според друга теория, то произлиза от древнославянското "морз" - "студ", а при славяните студът е асоциативна персонификация на смъртта. В славянската космогонична система покровителка на смъртта е богинята Морана (Морзана, Морена, Мора). В името й също стои коренът "мор". Тя управлява студа, суровата зима, мраза и е смятана за повелителка на човешкото страдание. Богинята е визуализирана като старица, облечена в дълго бяло палто - бялото при славяните е еквивалент на траура. В по-късни религиозни представи се счита, че името на богинята Мора е било табуирано и за нея се говори като за "онази, с косата" - смятало се, че тя носи коса, с която вади душите на мъртвите (по подобие на свети архангел Михаил в християнската религиозна система). На богинята Мора й се приписват функциите на медиатор - тя съпровожда душите на мъртвите до отвъдния свят.

В по-древни митологични представи Мора е персонификация на Баба Яга - тъмната страна на Богинята-Майка, олицетворение на разрушителното начало. В характеристиките на всяко божество присъствали две страни - тъмна и светла, съзидателна и разрушителна и именно тези бинарни опозиции се възприемали като проекция на цялото, на хармоничното. И ако Баба Марта се възприема като архетип на пролетта и обновлението, то Баба Яга властва над есента и разрухата. Счита се, че тя "донася" зимата, тъй като през есента повежда битка със Слънцето и го побеждава.

Неслучайно и денят на Пролетното равноденствие се намира през март. Едновременното почитане на култа към живота и култа към смъртта, бинарните опозиции  "ден - нощ", "съзидание - разруха", "добро - зло", "мъж - жена" и др. в концепциите на тракийския орфизъм са представени в единство, в хармония. Бендида, тракийската Богиня-Майка, е възприемана като "изначалното" божество, Вселената, Всемирът, Първосъздателят. Тя самозачева (т.нар. "партеногенеза") и ражда сина си, който също притежава бинарни характеристики - денем е Слънце, нощем - огън (персонифицира се като Загрей или Сабазий), едновременно олицетворява и живота, и смъртта. По този начин е постигнато равновесието в Космоса, хармонично протичат циклите в природата, балансиран е кръговратът в човешкия живот. Като върховен култов персонаж Богинята-майка присъства в пантеона на повечето индоевропейски народи - наричана е Шакти, Изида, Ищар, Кибела, Бендида, Астарта и др.

Сред елементите на обредно-празничния комплекс е налице система от табута, включващи пълната забрана за извършване на селскостопанска и домакинска работа, спазва се полово табу. Тъй като Бабините дни се падат по време на Великия пост, на празничната трапеза присъстват само постни ястия. Ритуалността е подчертано женска - провеждат се обредни практики със социо-нормативен характер, в които действащите лица са млади момичета и неомъжени жени. Извършват се ритуални гадания от инициален тип, касаещи плодородието през новия аграрен цикъл. Месят се обредни хлябове, приготвят се ритуални варива - в основата на действието е заложено едновременното обслужване на култа към живота и култа към смъртта. Вратите на домовете се обкичват с клонки от черница, която притежава апотропейни и катартични функции.

В характеристиките на Бабините дни са налице и паганистични елементи, което е красноречиво доказателство за древния произход на Празника, за приемствеността и сполучливата интеграция между отделните културни пластове. В своята книга "Празници на българите с легенди и предания" Николай Ников споменава, че спазването на системата от табута е в пряка връзка със здравето и плодовитостта на копринените пеперуди ("буби", от лат. "bombix mori"), както и с добива на фасул. Фито- и зооморфизмът са присъщи черти на повечето предхристиянски космогонични системи. В наши дни те съществуват в обредността под друга форма и с видоизменено съдържание.