Nikitova-Art.com- Арт-магазин (галерия) на икони, и картини ръчно изработени от Ваня Никитова.

Празниците в митологичната система на народа ни се диференцират на календарни, родови и семейни. И ако календарните празници са детерминирани от астрономически явления и природни дадености, то родовите и семейните празници са насочени към човешката индивидуалност, към членовете на семейството или общността. Единствено родовата памет е в състояние да съхрани за бъдещите поколения чистотата на историята и да й придаде святост.

В основата на родовите празници стои почитането на християнски светец-покровител на рода или общността, но към тях се причисляват и следните обредни практики:

- почитане на личен или семеен светец-покровител - свързва се с отдаването на принос чрез правенето на курбан. Ритуалът е известен и с наименованията "стопан", "светец", "наместник". Обикновено този тип обредни практики са календарно адаптирани към ключовите моменти от житието на светецa-покровител на рода. Организира се празнична трапеза, на която присъстват членовете на семейството, близки, приятели и др. Трапезата е считана за свещено място в дома - такова, каквото е и домашният олтар, огнището, къщният праг, входната врата.

• Сакрално съдържание се влага и в оказването на дълбока почит към най-възрастния от мъжете, присъстващи на масата. В знак на преклонение той е наричан "старец", "старейшина". В митологичните представи на древните българи старецът притежава функциите на медиатор - символно, той е най-близо до света на отвъдното. Неговите ритуални функции са пропити с мистично съдържание, което е особено изразително по време на празниците, наричани "служение", "служба", "светец". Той притежава прерогативите на жрец и е единственият, който има привилегията да извършва жертвоприношения, да води ритуалите на семейния курбан. 
• Стопанинът на дома също притежава функциите на жрец. Чрез раздаването на обредния хляб на празничната трапеза той извършва справедливо разпределение на благата, въдворява ред и осигурява хармония във взаимоотношенията между членовете на семейството. В митологичната памет на българина мъжът символизира връзката с божественото начало, той има соларна принадлежност и е представител на Слънцето. Стопанинът е възприеман като демиург - той е първосъздателят, първотворецът на територията на семейството. На него му е отредена привилегията да дава тон за песен, да поставя началото на празненствата, да провежда специфичните ритуали при посветителните обредни практики, маркира границите на селището чрез разораване и сеитба, окултурява пространството и го превръща в облагородено, пази границите на своята територия и я отделя от чуждата, неусвоената,  добива жив огън, придава на семейството характер на свещено и неприкосновено. В представите на дедите ни семейството е умален модел на Вселената, чрез него символно се повтаря редът в Космоса.

- почитане на светец-покровител на местност, намираща се на територията на общността - обредните практики са известни с наименованията "оброк", "светец на синор", "курбан". Обикновено за такива покровители се избират светците, за които се смята, че предпазват реколтата от природни бедствия - градушка, суша, опожарявания и др. Характерен елемент на ритуалната обрядност е нейната масовост. Нерядко семейните курбани прерастват в общоселски. Организират се общи празнични трапези, на които се поднасят ритуални варива, обредни хлябове, вино, плодове и др. 

- отдаване на култова почит на светец-покровител на добитъка - обредните практики притежават изразителна паганистична насоченост и са израз на пословичната привързаност на българина към животните. Ритуалността се характеризира с масовост, присъстват всички членове на общността. С такива елементи в съдържанието на обредно-празничния комплекс са натоварени Гергьовден, Симеоновден, Силвестровден, Тодоровден и др.

- общоселски и занаятчийски празници в чест на светците-покровители по професии