Nikitova-Art.com- Арт-магазин (галерия) на икони, и картини ръчно изработени от Ваня Никитова.

Празниците в митологичната система на народа ни се диференцират на календарни, родови и семейни. Във фундамента на празничната обрядност стоят народният светоглед, натрупаните емпирични знания за явленията в природата и обществото, както и умението на човек да анализира и оказва благотворно въздействие над процесите в заобикалящия го свят. Мирогледът е свързващото звено между култура и бит, между стопанска дейност и митология.

Календарните празници обхващат система от обредни практики, които са календарно ориентирани към ключовите моменти в аграрния цикъл, имат отношение към сезонните промени в природата и са в пряка зависимост от редуващите се астрономични закономерности. Те са съсредоточени в дните около Зимното и Лятното слънцестоене, около пролетното и есенното равноденствие. Календарните празници имат за цел да ограничат негативното влияние на природните явления върху стопанската дейност и реколтата. Те съдържат в себе си система от обредни практики с катартична (пречистваща) и апотропейна (предпазаща) насоченост, чрез които се цели постигане на бъдещо плодородие и всеобщо благополучие.

Зимните празници обхващат периода от Андреевден (30 ноември) до Власовден (11 февруари). Те съдържат в себе си ритуални гадания, предимно от инициален тип, насочени към предвиждане на метеорологичните условия и плодродието през новия аграрен цикъл. В цялостния празничен комплекс  обредността е мъжка и в нея са включени ритуални практики със социо-нормативен характер - чрез тях се извършва социализацията на младите мъже, представянето им в обществото и същевременно с това чрез тях те доказват своята зрялост, готовността си да встъпят в брачни взаимоотношения и умението да носят отговорност (Коледните празници). Зимните празници са своеобразен регулатор на междуличностните взаимоотношения в семейството и в селския колектив (посветителните обредни практики на Ивановден).

Пролетните празници са календарно ориентирани в дните около Пролетното равноденствие. Те обхващат периода от Сирни заговезни до Св. св. Константин и Елена (21 май). В цялостния пролетен обредно-празничен комплекс са застъпени ритуални практики, целящи да подсигурят благоприятно време за извършване на основните селскостопански дейности и за постигане на по-добри добиви при бъдещата реколта. Обредността е предимно женска (Лазаровден и Цветница, Гергьовското напяване на пръстените) - чрез практиките със социо-нормативен характер се извършва социализацията на младите девойки и представянето им пред членовете на общността. В края на периода се извършват ритуалите за измолване на дъжд, Пеперуда и Герман. Включени са възпоменателни обредни практики, обслужващи култа към мъртвите предци - Задушници преди Месни Заговезни, на Тодорова събота, на Лазаровден и около Великден.

Летните празници водят началото си от Спасовден. Обредните практики са насочени главно към предпазване на новата реколта от природни бедствия - градушка, суша, опожаряване. Извършват се и ритуали с апотропейна насоченост за опазване на плодородието от зловредни вмешателства (мамници).

Есенните празници обхващат дните до Архангеловден (08 ноември) и Вълчите празници. Най-разпространени са обичаите, които по своя характер са вид жертвоприношения - чрез тях се отправя благодарност към мъртвите предци за благоразположението им и оказаната подкрепа в моменти на изпитание. Такива са курбаните, службите, възпоменателните обредни практики. Сходен характер има и раздаването на първите узрели плодове - ябълките на Петровден, гроздето на Преображение и Успение Богородично, орехите на Кръстовден (познат още като Брульовден, свети Брульо) и др.