Начало Относно иконите Празникът и трапезата
Празникът и трапезата

Натюрморт

Мирогледът е свързващото звено между бит и култура. Но ако широк мироглед може да се формира чрез участие в процесите на урбанизация, то за изграждането на богата култура е необходимо човешкият живот да отговаря на принципа на уседналост.

В древността уседналият начин на живот станал предпоставка за развитие на земеделието, скотовъдството и занаятите. Системният труд и усърдието породили излишъците от храна, а от това произтича желанието за споделяне с останалите членове на общността. Радостта от споделянето, чувството за сплотеност, съпреживените емоции и усещането за близост стоят в основата на празника. Желанието за реванш и за отправяне на благодарност създали системност, многообразие и ритмичност в умението за празнуване, а оттук произтича необходимостта от създаването на уникален обреден комплекс за всеки един от съществуващите празници. Формираната през вековете народна култура се характеризира с анонимност при създаването, с колективен характер при развиването и обогатяването на идеите, масовост на потреблението, традиционност при усвояването и разпространението. 

Празничният календар се характеризира с полиморфна структура и съдържа в себе си система от многообразни обредни практики - спонтанно и съвсем естествено възниква необходимостта от формиране на култура на празнуването. Ритуалът станал триумф на митологичната памет и своеобразен гарант за трайност, устойчивост и непоклатимост. В основата на ритуала стоят обредни действия, които са наситени със символно съдържание и за да бъдат ефективни, трябва стриктно да се следват установените норми. Ритуалите винаги са колективни и притежават прерогативите на обществено явление. Системата от обредни практики (религиозни, светски и обществени) оформили представите за традиция и усещането, че само родовата памет може да породи, да развие и съхрани във вековете чистотата на историята и да й придаде святост. Тя е емоционално проявление на самобитната народна култура, на митологичната памет и етническата ни принадлежност. Традицията притежава функциите на регулатор за човешките взаимоотношения и подпомага процесите на социализация на подрастващото поколение. Тя ни сплотява, обединява и ни държи единни в моменти на изпитания.

Културният процес винаги е бил гъвкав и динамичен, а интеграцията между отделните култури - многопосочна. Общият елемент в празничната обрядност на различните митологични системи е трапезата.В етимологичен аспект наименованието "трапеза" произлиза от гръцки и означава "банка" (в смисъла на "маса") и "угощение, банкет". В древна Елада празникът и трапезата са обединени под общото наименование "пир". Смята се, че в основата на пира стоят реликти, обслужващи древния езически култ към Дионис. (В българската митологична система еквивален на Дионисиевите празници са ритуалите на Трифоновден). Освен като система от специфични обредни практики, пирът притежава прерогативите на социално-политически феномен - по време на общата консумация се обсъждат обществени проблеми и се търсят надеждни механизми за тяхното решаване. С подобно съдържание е натоварена втората част на пира, която елините наричали "simposium" (симпозиум) - по време на симпозиума се пие вино, пеят се песни, рецитират се стихове, провеждат се дискусии, опознават се бъдещи роднини, заздравяват се приятелства, разрешават се конфликти и др. В етимологичен аспект наименованието "симпозиум" е с неясен произход - представката "sim-" на гръцки означава "съвместност, масовост", а на латински "posium" се свързва с "позиция, поза". Според едно изказване на френския историк Пиер Гримал: "Историята на света се е променила в мига, в който гърците научили своите поробители, римляните, да се хранят по-добре." По време на римо-елинистичния период в развитието на културата трапезариите, където се провеждали пировете, били известни с името "триклинии" и били оборудвани с лежанки.

При сформирането на общи празнични трапези, както и при правенето на курбан, задължително условие е храната да се освети от свещеник, да се прекади с тамян,  да се запалят свещи, да се произнесе благодарствена молитва. Освен функциите на социален регулатор в човешките взаимоотношения,  трапезата притежава спецификата на вид имитативна магия за здраве, хармонични семейни взаимоотношения, за всеобщо благополучие и за подсигуряване на плодородие през новия аграрен цикъл. На празничната трапеза трябва да присъстват вода и вино като символни елементи, но по правило, първото нещо, което се поставя на масата, е солта. Сакрално е присъствието на ритуалния хляб. Ритуалните варива обслужват едновременно култа към живота и култа към смъртта на възпоменателните обредни практики (Задушниците). За самобитността на празника и утвърждаване на усещането за неговата неповторимост и уникалност допринася присъствието на ритуални ястия, които са натоварени със символно съдържание и за всеки празник са различни. В някои от случаите, напр. на Бъдни Вечер, съществува и цифрова  закономерност при приготвянето и поднасянето им. 

Отношението към храната се характеризира с амбивалентно съдържание - в системата от обредни практики се редуват периоди на ритуален пост с периоди на изобилие и разточителност. Подобна ритмичност позволява да се постигне висока здравна култура и да се спазва добра физиологична хигиена на тялото и духа. Тъй като правенето на курбан е реликт от древна митологична система и е ритуално действие с паганистичен израз, за всеки празник обект на култова почит е различно животно. Присъствието на плодове на трапезата има прерогативите на молитва за успех в начинанията, за добри достижения в различните поприща на живота, за плодоносни резултати в упражняваната трудова дейност, за просперитет. В някои специфични обредни практики се отдава голямо значение и на техния цвят. Орехите, бадемите и лешниците символизират здраве, твърд характер, стабилност, непоклатимост. Пуканките са символ на разцвета и развитието. Лютите чушки се свързват с представата за търпение, стоицизъм и проявите на мъжество. Ароматните билки и подправки допълват усещането за неповторимост на събитието, а медът съхранява в себе си посланието за мъдрост, сладост и щедрост - присъщи само на даровете от природата.

 

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Христос Вседържител
Христос Вседържител
150.00 Лв.

Св. Св. Кирил и Методий
Св. Св. Кирил и Методий
260.00 Лв.

Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
180.00 Лв.
Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
200.00 Лв.
Спасовден (Възнесение Х-во)
Спасовден (Възнесение Х-во)
500.00 Лв.

Триумфът на люляка
Триумфът на люляка
800.00 Лв.

Каменното цвете
Каменното цвете
300.00 Лв.

Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

Пейзаж „Хармония”
Пейзаж „Хармония”
800.00 Лв.

Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.