Начало Относно иконите Плодовете и тяхното символно съдържание в обредността
Плодовете и тяхното символно съдържание в обредността

Нат'рморт Присъствието на плодове на празничната трапеза винаги се свързва с пожеланието за здраве и плодородие през новия аграрен цикъл, за успешни начинания и за благополучие в дома и семейния живот. Както в дървесината, така и в плодовете, древните българи са заложили дълбоко символно съдържание, което подпомага и доразвива ритуалното обслужване на религиозния култ. Тяхната семантика е обусловена от специфичните им качества и степента им на полезност за човешкото битие, а присъствието им на трапезата е сезонно адаптирано.

ОРЕХ - по традиция ЧЕРУПКОВИТЕ ПЛОДОВЕ символизират добро здраве и дълъг живот. Изключително важно е присъствието на ореховите ядки в ритуалния обряд на Бъдни вечер, както и при провеждането на родово-семейни сбирки, при отдаването на почит към светеца-покровител на семейството, при правенето на курбан, при провеждането на възпоменателни обредни практики, на Задушниците и др. Ядките укрепват организма и поддържат жизнените му сили по време на постите. Използват се и като важна хранителна добавка при приготвянето на ритуални варива, обредни хлябове (баници) и разнородни ритуални ястия.

ЯБЪЛКА - традиционната любов на българина към ябълката я превръща в символ на семейния живот и съхранява в себе си посланието за трайност и устойчивост. Присъствието й на празничната трапеза е особено изразително по време на Коледно-Новогодишните празници, когато се извършват множество обредни практики със социо-нормативен характер, респ. сватбена насоченост. Разрязана напречно, в сърцевината на ябълката се образува звезда, което я приобщава към света на езотеричното знание. В семантиката на ябълката се наблюдават амбивалентни характеристики - освен символ на любовта и задомяването, тя символизира изкушението и първородния грях, станал причина за изгонването на Адам и Еа от Рая. В някои етно-региони на празника на света Анна с ябълково клонче се извършвали ритуални гадания със сватбена насоченост. В символното съдържание на ябълката се наблюдават и елементи, свързани с обслужването на древния култ към смъртта - на Петровден заедно с ритуалните варива се раздават и от първите ябълки-петровки, в памет на мъртвите деца. Според поверието, в Рая мъртвите деца се катерят по ябълково дръвче - играят и засищат глада си с ябълки от него.

КРУША - заради приликата си с матката, в древността е възприемана като архетип на женската сексуалност и плодовитостта. Има важна култова роля в обредността на празниците, посветени на бременността, раждането и майчинството - Бабинден, Аньовден, Рождество Богородично и др. о По време на Средновековието крушата е възприемана като фитоморфен атрибут на Ева - алегорична асоциативна персонификация на греховността и насладата. В обредността на християнската религиозна система символизира здраве, красота, устойчивост и дълголетие. Семантиката на плода притежава амбивалентни характеристики - в някои Азиатски култури думите "круша" и "раздяла" имат еднакъв фонетичен състав, поради което не се препоръчва плодовете да се разделят с други хора.

ДЮЛЯ - структурата на дюлевия плод наподобява тази, на ябълката и крушата. Тъй като притежава здрава и устойчива текстура, в обредността дюлята присъства като семантичен аналог на дълготрайност, стабилност и непреходност. Участва в посветителски обредни практики, в ритуали със сватбена насоченост, част е от символната декорация на трапезата в цялостния Коледно-Новогодишен празничен комплекс. В древния Рим дюлята е наричана "melimelum", което означава "медена ябълка". За португалците тя е "marmelo" - плод за мармалад; за гърците е "Cydonia", за французите - "coing", а за италианците - "cotogna". Плодове от дюля влизат в състава на някои от най-популярните марки десертни вина - "Шардоне" и "Совиньон блан".

СЛИВА - в някои източни митологични системи петте венчелистчета на сливовия цвят символизират човешката сетивност. Амбивалентното съдържание в интерпретацията на символиката я превръщат едновременно в символ на мъжка добродетелност, но също и в израз на женската сексуалност. Едно от студоустойчивите дървета по нашите земи, наравно с бора. Клонки от слива участват в някои обредни гадания със сватбена насоченост. В християнската религиозна система е символ за вярност и самостоятелност.

ДЖАНКИ - характеризира се с бърз растеж, непретенциозност по отношение на климатичните особености и изключителна плодовитост.  Участва в обредни практики, характерни за периода на жътвата, както и в ритуали, чиято цел е подсигуряване на изобилие, напредък, растеж и благоденствие. 

ТРЪНКА - семантичен флорален аналог на мъките на Христос по време на Страстната седмица, както и на Христовото Възкресение. Символ на издръжливост, упоритост, непреходност и безсмъртие. Символните й характеристики са сходни с тези, на птицата феникс.

ГРОЗДЕ - още от дълбока древност символиката на гроздето притежава полиморфен израз - от една страна е символ на плодородие и изобилие, от друга страна ( в християнската митологична система) виното е архетип на кръвта на Христос, но се свързва и с веселието, забавлението, характерни за Трифоновден и Дионисиевите празници. На празника Преображение Господне се извършва ритуално освещаване на първото грозде - обредното действие е реликт от езически култов ритуал с аграрна насоченост. Гроздето като символен елемент присъства в повечето обредни практики, в основата на които стои парадигмата "раждане - живот - смърт". Сушените гроздови плодове, стафидите, символизират безсмъртието на човешката душа, за това се добавят към ритуалните варива за възпоменателни обредни практики на Задушница. Плодовете на гроздето се възприемат като израз на приемственост, дълговечност и последователност на традициите. От началото на XIX в. лечението с грозде е популярно като "ампелотерапия".

МАСЛИНА - въпреки че не е разпространена по нашите земи, в християнската митологична система едно от символичните свещенодействия е т.нар."помазване с елей". Елеят е благовонна смес, в състава на която влизат маслинено масло и благовонни вещества. Той се употребява в множество църковни ритуали - кръщение, ръкополагане на свещеници, конфирмация и др. От VII в. се използва за миропомазване по време на коронацията на царските особи. Маслиновите клончета са символ на мира. От древността се възприема като послание за мъдрост, зрялост и способност за взимане на справедливи решения. 

ЧЕРЕША - в някои източни религии черешата символизира кръвта на войните и готовността за саможертва. В други се свързва с пролетта, младостта, възраждането в природата и Възкресението. В представите на древните българи периодът на узряването на черешите (Черешово време)се свързва с освобождаването на децата от учебни занятия и тяхното включване в семейната трудова дейност. В християнските обредни практики има култово присъствие на Черешова Задушница.

ЛИМОН - символ на чистота, невинност и сърдечност - в някои култури лимоновият плод се асоциира с човшкото сърце. Смята се, че притежава изразителни апотропейни качества - предпазва от зловредни влияния, поради което е добре в дома си човек да има лимонено дръвче. Участва в обредни практики с апотропейна и катартична насоченост. Кората на лимона се използва като ароматна подправка за ритуалните варива, обслужващи едновременно култа към живота и култа към смъртта.

ПОРТОКАЛ -  в някои Източни религии е считан за представител на соларното начало, на Слънцето. Символизира плодородие и благодат, но също така се свързва с креативността, с ясната творческа мисъл, с находчивост при взимането на решения. В някои култури се възприема като израз на небесната любов и хармоничните брачни взаимоотношения. В католическата диаспора през Средновековието Христос е изобразяван с портокал в ръка, а главите на младоженците са били обкичвани с венчета от портокалов цвят.

МАНДАРИНА - заедно с ябълката, орехите и портокала, мандарината има изразително присъствие в цялостния Коледно - Новогодишен празничен комплекс. В Европейските културни традиции тя става популярна през периода XVI - XIX в. Счита се, че мандарините са получили наименованието си от древното име на намиращия се в Индийския океан о-в Мавриций. От друга страна, етимологичният аспект на наименованието е препратка към порядките в древен Китай, където мандарините са били символ на лукс, разточителство и разкош и са били изключителна привилегия на господстващата класа, чиито представители са наричани "мандарини". В китайската лексика думите "две мандарини" и "злато" притежават един и същи фонетичен състав - именно за това е прието в обредността на Новогодишните тържества да се подаряват между гости и домакини по две мандарини, в знак на искрени пожелания за благополучие, просперитет и успешни начинания. 

НАР - символ на Слънцето, на съзидателното начало, на живота. Често се свързва с късмета и успеха, израз на просперитет и благосъстояние. Сокът от нар е възприеман като архетип на кръвта на Христос, на Разпятието, както и на мъченическата саможертва на християнските светци. В представите на древните гърци нарът е специфичен фитоморфен атрибут на Афродита, богинята на Зората. Участва в Коледно-Новогодишния празничен комплекс, наравно с ябълката. През Средновековието нарът е възприеман като семантичен антипод на гроздето и е символ на отвъдното, на женската плодовитост, милосърдието и майчината любов. 

ПРАСКОВА - символ на пролетта, на обновлението в природата и Възкресението, на безсмъртието на човешката душа. От друга страна, розовият цвят се свързва с женската сексуалност. Евфемизмът "Лудостта на прасковата" е препратка към лекомислието. В християнската иконографска традиция символизира Спасението.

КАЙСИЯ - символното й съдържание е натоварено с подчертано женски характеристики и е подобно на прасковата. Участва в обредни практики, целящи здраве, устойчивост, дълголетие и непреходност. От дървесината се изработват музикални инструменти (зурни, гайди и др.) 

ДИНЯ - притежава изразителни катартични качества. Символизира плодородие, изобилие, благополучие. Тъй като динята е най-едрият плод по нашите земи, символното й съдържание е препратка към представата за богатство, охолство, авторитет. Нерядко тя се свързва и с Християнската Нова година, която се отбелязва на 01 септември. В древността с нея се поставя началото на нов аграрен цикъл, със събирането на реколтата, със засяването на нивите (Летният Симеоновден) и др. В чест на Богородица на празника Успение Богородично децата правят фенери от динени кори и заедно с останалите членове на общността организират ритуални шествия до нивите и останалите насаждения, с цел плодородие и изобилие през новия селскостопански цикъл.

ПЪПЕШ - символ на добро здраве и благоденствие, притежава изразителни апотропейни и катартични характеристики в символното си съдържание.

СМОКИНЯ - плодът е наситен със сакрално съдържание - в Рая Адам и Ева покривали гениталиите си със смокинов лист. Сърцевидната форма на плода е израз на любов и хармонични съпружески взаимоотношения. Пресен или изсушен, смокиновият плод участва в обредни практики със семейна насоченост. В древен Египет смокиновият плод е смятан за фитоморфен атрибут на богинята Нут. В някои митологични представи се смята, че двете дървета-табу от градините на Рая са смокинята и маслината.

КЕСТЕН -  в католическия свят кестенът е символ на безсмъртие и непреходност. Наравно с тиквата, има култово присъствие в обредността на Хелоуин, Празника на Вси светии. Тъмната лъскава кора и бялата сипкава сърцевина на кестена символизират света на контрастите и тяхното единство. Те са специфичен израз на дуалистичното почитане на култа към живота и култа към смъртта.

ТИКВА - символ на добро здраве, непреходност, безсмъртие. В католическата диаспора има култово присъствие в ритуалността на Празника на Вси светии (Хелоуин). В алегоричен смисъл, тиквата е възприемана като "царица на есента". Особено подходяща храна е по време на ритуални пости. Обредни баници с тиква се приготвят за празничната трапеза на Бъдни вечер, Коледа, Божич, Василовден, Силвестровден и др.

ЧЕРНИЦА - символ на живота и Слънцето, в повечето индоевропейски космогонични системи се свързва с древните представи за дълголетие и безсмъртие. При своето узряване плодовете преминават през три стадия, които се считат за семантичен аналог на трите етапа от развитието на човешкия живот - младост, зрялост и старост. Клонки от черница присъстват в обредността на Бабините дни.

ЯГОДА - в повечето култури е възприемана като плод на любовта, заради червения си цвят и формата на сърце.

КЪПИНА - Латинското й наименование е Rubus fruticosus. В древните културни представи на народа ни плодът на къпината поетично е описван като "черното злато на гората". Под влияние на христичнския религиозен догмат множество от фитоморфните  култови характеристики на къпината са видоизменени - въпреки че езическите вярвания я определят като растение с хтонична принадлежност, в християнските обредни практики е фитоморфен култов атрибут на Пресвета Богородица, както и на свети пророк Мойсей Боговидец. В В културно-религиозните представи на келтите къпината е зодиакален знак, обхващащ периода от 2 до 29 септември. Тя е своеобразен фитоморфен аналог на зодиите Дева и Везни от индоевропейската астрологична система. Олицетворява духовно равновесие, висока физическа устойчивост, издръжливост при неблагоприятни условия, регенеративност. Едно от най-ценните качества на родените под знака на къпината е тяхното умение да балансират между утилитарното и изтънченото, между божественото и човешкото. Показателно за това е мястото в годишния празничен календар и близостта с дните на Есенното равноденствие.

МАЛИНА - участва като фитоморфен култов атрибут в обредни практики с апотропейна и катартична насоченост, целящи укрепването на имунитета и подобряване на съпротивителните жизнени сили на организма срещу агресивните въздействия на заобикалящата природна среда. При ритуали за предизвикване на любов и симпатия е смятана за семантичен аналог на ягодата.

КИВИ - по българските земи е популярно сравнително отскоро. Наименованието си плодът получава през 1959 г., в чест на безкрилата птица киви, която е национален символ на Нова Зеландия.

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Св. Василий Великий
Св. Василий Великий
0.00 Лв.

Богородица Одигитрия
Богородица Одигитрия
230.00 Лв.
Разпятие Христово
Разпятие Христово
280.00 Лв.
Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
180.00 Лв.
Св. Трифон Зарезан
Св. Трифон Зарезан
280.00 Лв.

Натюрморт "Романтика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Триумфът на люляка
Триумфът на люляка
800.00 Лв.

Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Пейзаж „Хармония”
Пейзаж „Хармония”
800.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.