Начало Относно иконите Трифоновден / св.Трифон Зарезан
Трифоновден / св.Трифон Зарезан

Икона

На 1 февруари Православната църква почита паметта на свети мъченик Трифон Зарезан.  В характеристиките на християнския празник са налице множество от реликтите на древни митологични системи, свързани с отдаването на култова почит към езическо божество от соларен тип.

Макар в мито-поетичната памет на народа ни Празникът да е познат като Трифоновден, първите три дни на месец февруари са известни като "Трифунци" и се асоциират със символичната митологична връзка между мъртвите предци и пораждащата се нова селскостопанска година. Закачките от българския фолклор определят месец февруари като "Малък Сечко" - "Сечко сече, Марта дере, април кожи събира ".... В представите на древните римляни февруари е месец за покаяние, посветен на Бога на смъртта - Фебруус. Тъй като името "Трифон" семантично се определя като "обичащ веселието и удоволствията", още от древността по нашите земи Трифон Зарезан е считан за покровител на лозарите, кръчмарите и винопроизводителите. В някои етно-региони той е известен като "безносият" - според поверието, свети Трифон бил прокълнат от света Богородица, заради неговата дързост и присмехулно поведение. В българския фолклор носът е възприеман като символ на мъжественост.

В характеристиките на християнския светец съществуват множество препратки към образа на тракийския Бог на виното и веселието - Дионис. Според някои изследователи на тракийската култура, той е един от демиурзите - създател на света, управлява раждането и съзиданието във Вселената, дарява безсмъртие на последователите си. Неговият символ е виното. Според легендите, Дионис искал да премине от Азия в Европа през хелеспонта, но тракийският цар Ликург се възпротивил. Дионисий го убил, завоювал земите му и предал цялата власт в ръцете на Харопс (дядото на Орфей).Той посветил Харопс в тайнствата, мистериите и оргиите, които впоследстие се предавали по наследство. Като цар на траките и жрец на Дионис, Орфей притежавал славата на безсмъртен певец, който пеел химни за възхвала на Боговете. Именно на Орфей се приписват множество промени в обслужването на култа към Дионис  и под тяхно влияние попада едно цяло философско-религиозно течение в античния свят на древна Елада (Орфическа наука и философия). Посветените в тайнствата на Дионис се наричали "мисти", а начело на Дионисиевите дружества стоели т.нар. "архемисти". Съществуват няколко празника, устроени в чест на Дионис - първият от тях е свързан с януарските "календи", т.е. Римската Нова година. Вторият празник се отбелязва в началото на пролетта.

Според някои изследователи, налице е тясна взаимовръзка между ритуалната обрядност на Трифоновден и тази, на Бабинден. В древните митологични представи те образуват противостояща двойка, обслужваща култа към Дионис и Богинята-майка, към мъжкото и женското начало, Сред системата от табута, характерни за празничния комплекс на Трифоновден, най-изразително присъствие има строгата забрана за извършване на домакинска работа, поради страх от причиняване на труднозарастващи рани. За спечелване благоразположението на светеца и осигуряване на изобилие в реколтата на новата аграрна година, жените месят обредни хлябове ("трифонски хляб") и приготвят ритуално ястие (курбан) от черна кокошка. След изгрева на Слънцето членовете на общността организират ритуално шествие до лозята, съпроводено от музика, песни и танци. Там всеки един от стопаните разкопава почвата около най-едрата лоза в лозето си, прелива я три пъти в кръг с червено вино, след което се извършва ритуално захранване на корена - кръстообразно, на четири места се поставя хляб от обредната пита. За здраве и плодовитост около лозовия храст се поръсва пепел от бъдника, горял на Бъдни вечер и след поредицата от канонично-ритуални дейстия се предприема обредно "зарязване" на лозата. Три от отрязаните пръчки се свиват на венец, усукват се с червен вълнен конец и се поставят на калпака - ритуалните действия са съпроводени с обредни наричания ( вид вербална магия) за здраве, благоденствие и добра реколта през новия аграрен цикъл. Сред лозята всички членове на общността организират обща празнична трапеза и избират новия "цар на лозарите", който бива миросан и благословен от стария цар. С цел изобилие и гарантиране на покровителството на светеца, той бива подложен на ритуално къпане с вино, след което го качват на двуколка (царската каляска, символ на преклонение пред "божия пратеник") и цялото шествие го съпровожда до дома му, където веселието продължава до късно през нощта.

В някои етнорегиони с Трифунци се свързва периода на Вълчите празници и към комплекса от обредни практики на Трифоновден се прибавят и характеристиките на тотемизма, продиктувани от култовото почитане на вълка.  До 1930 г. в Средни Родопи всеки първи ден на месеца е бил посветен на вълка.

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Св. Св. Кирил и Методий
Св. Св. Кирил и Методий
260.00 Лв.

Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
180.00 Лв.
Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
200.00 Лв.
Богородица Страдална
Богородица Страдална
80.00 Лв.
Спасовден (Възнесение Х-во)
Спасовден (Възнесение Х-во)
500.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Натюрморт "Романтика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Триумфът на люляка
Триумфът на люляка
800.00 Лв.

Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.