Начало Относно иконите Вълчите празници
Вълчите празници

Икона

След приемане на християнството за официална религия по нашите земи част от културно-религиозните вярвания на народа ни се съхранили в непроменен вид, а други продължили съществуването си в метаморфно състояние. Религиозната система на древните българи е монотеична - те вярвали в едно божество и почитали само един бог - Тангра. В неговите характеристики присъствали и се преплитали четирите природни елемента - огън, вода, въздух и земя.

Паралелно с култа към Тангра, по българските земи бил разпространен тотемизмът като културно-религиозна система - още едно доказателство за ефективното прилагане на принципите на приемственост и интеграция между културните пластове. Тотемистичният мит е характерен за всички древни общества, в това число и за прабългарското. Обект на култово преклонение били диви и питомни животни,  чиито ареали са разпространени на територията на нашите земи. Едно от тях е вълкът. Като тотемно животно вълкът е застъпен в семейната хералдика на рода Дуло, от който произлиза хан Аспарух. Според легендите, един от най-прочутите шамани и духовни водачи по българските земи е синът на цар Симеон Велики, Боян Магесникът. Той владеел до съвършенство умението да се превъплъщава в образа на вълк и чрез него да изпълнява функциите си на медиатор между нашия свят и отвъдното. Вълкът като тотемно животно има свой еквивалент и в други култури - смята се, че той е покровител на Хермес, Аполон, Марс, Кучедавец и др.

Доказателство за метаморфното, но хармонично съществуване на две отделни идеологически системи е календарът на прабългарите. Той принадлежи към групата на т.нар. "лунни" календари и обхваща цикъл от 12 години. По подобие на съвременните източни календари, всяка година преминава под покровителството на едно тотемно животно. В календарната система на прабългарите всяка трета от дванадесетте години е посветена на вълка, а древните цивилизации са увековечили своето дълбоко култово преклонение пред него като са му посветили наименованието на едно от съзвездията на небосвода - Вълк (Lupus). То се намира в Южното небесно полукълбо и е заобиколено от съзвездията Скорпион, Кентавър и Везни. Мислените линии, свързващи по-ярките звезди на съзвездието образуват четириъгълник с неправилна форма и само с много богато въображение може да се забележи силуета на вълк, както е изобразяван в старинните небесни карти.

В различните етно-региони на територията на България Вълчите празници са известни с имената Вълчляци, Вучляци, Дзверини дни, Вълча Богородица и др. Те са календарно адаптирани към християнските празници, маркиращи дните на преход от един аграрен цикъл към друг, когато силите на хтоноса са изключително активни. В различните етно-региони Вълчите празници обхващат период от 3, 5, 7, 9, 10 дни. От чисто физиологична гледна точка, това е размножителният период при вълците - времето, през което те са най-агресивни. Най-често тези дни са съотнесени към празника на свети архангел Михаил (8 ноември). На други места се счита, че свети Мина (11 ноември) е господарят на вълците. 

Икона

В етно-регионите, където Вълчите празници се почитат в продължение на 10 дни, краят на този период се отбелязва на християнския празник Въведение Богородично. В мито-поетичното съзнание на древните българи денят е известен като Вълча Богородица - според преданието, има три сестри- Богородици; Голяма, Малка и Вълча.  В Западна България като Вълчи празници са известни т.нар. Мратинци (11 - 16 или 21 ноември). В Южна България те се празнуват по време на Мръсните дни, а на други места - през Трифунците (1 - 3 февруари, когато е празникът на свети Трифон Зарезан). В Средните Родопи до 1930 г. всеки първи ден от новия месец е посветен на вълка.

Като тотемно животно в народните представи вълкът принадлежи към хтоничното, чуждото, неусвоеното, нехармоничното пространсво, съществуващо на границата между два свята - нашия и на отвъдното. Функциите му на медиатор го превръщат в същество, към което древните българи имали откровено дуалистично отношение - нерядко в характеристиките на вълка съществували в прекрасно противоречиво единство опозициите "добро - зло", "свое - чуждо", "болест - здраве", "смърт - живот" и др. С вълча кожа, зъби, нокти и др. древните шамани изготвяли амулети с апотропейна (предпазваща) функция. За най-страшният представител на глутницата се считал куцият вълк. Народът ни го свързвал с имената Куцулан, Клекуцан, Клефуцан, Натлапан, Еднакът, Кривльо и др. Според поверието, той е митичният водач, духовният предводител на вълците, но никога не върви с глутницата. Неговата уникалност се състои в асиметрията му - недъгът невинаги е недостатък, а страхопочитанието нерядко еволюира в преклонение. Смята се, че куцият вълк носи здраве, късмет и благоденствие, за това старите българи наричали в негова чест децата си (Вълко, Вълчо, Вълкана празнуват имен ден на 21 ноември). В представите на древните българи битува мнението, че ако вълк незабелязано открадне агне от стадото, то това е поличба, предвещаваща плодовитост при добитъка.

Празничната обрядност, обслужваща Вълчите празници, е съпроводена от система от табута - уникални по своята същност и наситени с многообразно символно съдържание. Забранено е извършването на всякаква домакинска женска работа, свързана с вълна - спазването е за предпазване на домашните животни от болести. В битовото ежедневие не трябва да се ползват остри предмети - те семантично визират вълчите зъби. По време на празниците името на вълка е табуирано - то не трябва да се изговаря. През този период е забранено излизането навън след залеза на слънцето. Забранено е и изхвърлянето на пепелта от домашното огнище. По подобие на Мишинден, на някои места в България се извършва ритуално замазване на дупките в кошарите, оборите и всички други селскостопански сгради, където би могъл да проникне вълкът. Само по себе си то представлява вид имитативна магия, целяща да "замаже" очите на вълците и да ги лиши от способността да се ориентират чрез зрителната си сетивност и изострените си инстинкти. Замазването на дупките е придружено и от "обредни наричания" - вид вербална магия, чрез която трябва да се подсили ефекта от ритуалното замазване. В Западна България на Първия Трифунец (1 февруари)

Икона се месят обредни хлябове със специфична пластична украса по повърхността. Тя символично изобразява кошара, пълна с домашни животни, на вратата й стои "буден стопанин" , а около кошарата обикалят гладни вълци. Тези обредни хлябове се слагат в храната на домашните животни  за здраве, плодовитост и предпазване от вълчите набези. По някои етно-региони на територията на България  на 11 ноември се прави курбан, при който жертвеното животно е пиле (мратиняк)  или черна кокошка. Според поверието,  Мрата (семантично превъплъщение на смъртта) е черна кокошка, която прибира душите на обречените и ги отнася в отвъдното. Главата и краката на жертвеното животно се завръзват на червен конец  и се закачват на портите - действие с апотропеен,, предпазващ  магичен характер. С перушината на жертвеното животно се извършват  ритуални гадания - обредни практики от инициален тип, отнасящи се до здравето и благополучието в дома през новия аграрен цикъл.

 

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Богородица Страдална
Богородица Страдална
80.00 Лв.
Спасовден (Възнесение Х-во)
Спасовден (Възнесение Х-во)
500.00 Лв.

Богородица Одигитрия
Богородица Одигитрия
230.00 Лв.
Св. Трифон Зарезан
Св. Трифон Зарезан
280.00 Лв.

Разпятие Христово
Разпятие Христово
280.00 Лв.
Каменното цвете
Каменното цвете
300.00 Лв.

С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Натюрморт "Романтика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Пейзаж „Хармония”
Пейзаж „Хармония”
800.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.