Начало Относно иконите Преображение Господне
Преображение Господне

На 6 август се отбелязва християнският празник Преображение Господне. Той бележи средата на двуседмичния Богородичен пост, спазван от Първия Макавей до деня на  Успение Богородично (позволено е да се консумира риба). В някои етно-региони на теритирията на България ( Родопи, Сакар планина и др.) празникът е известен с наименованията "Свети Сотир", "Сотировден", "Стотировден", а за гърците по Черноморието - "Тай Сотирос". В характеристиките християнския празник и неговата религиозна обрядност се забелязват реликтите на езическия култов ритуал - интеграцията между културите с лекота  е успяла да създаде съвременен пара-адаптивен израз на древен народен обичай. 

Един от уникалните елемени на Преображенската празнична обрядност е известен като "Кръщаване на гроздето" - до този ден консумирането на грозде е забранено, тъй като то не е "кръстено". В сутринта на празника се откъсват първите чепки от ранното грозде и заедно с други плодове и варена пшеница се отнасят в черквата, където се извършва характерна служба. Плодовете се раздават за здраве, изобилие в реколтата и благополучие в семейството.

По Българските земи пчеларството е поминък с многовековни традиции и циклите в природата са в тясна взаимовръзка с основните дейности при производството на мед. На Преображение пчеларите  от някои краища на България започват подготовка за един от патронните си празници  - Голяма Богородица. По земите на древните траки празникът Успение Богородично е известен под името Богородица Пчеларка. На сутринта в деня на Преображение производителите на мед прекадяват пчелина и изваждат някои от пълните медени пити. Освещават ги в храма и в деня на Успение Богородично ги раздават за здраве и плодовитост на пчелните семейства. Освен на Успение Богородично, пчеларите празуват в деня на свети Прокопий Пчелар и на зимния празник на свети Харалампий.

В резултат на многовековни наблюдения и на натрупана богата емпирика, в народните представи на българина битува мнението, че на Преображение Господне цялата природа се "преобразява"и се обръща към есен - дните и нощите стават по-прохладни, водата в реките и езерата е по-студена и става негодна за къпане, прелетните птици отлитат на юг, в аграрен план настъпва времето на сеитбата, започва прибирането на есенните култури...  Създавайки своята митология, народът ни е поставил метаморфозите в природата в основата на едни от най-красивите си религиозни празници. Мирогледът е свързващото звено между бит и култура, между стопанска дейност и празнично-обрядна система. На Преображение се поставя началото на събитията със социо-нормативен характер - започват уговарянията за годежи и сватби между момци и моми. По вековна традиция сватбените ритуали са се провеждали през септември, за да може да се роди дете през юни и младата булка да вземе участие в усиленото прибиране на реколтата.

По време на преходите силите на хтоноса и злото се активизират и в празничната обрядност са много изразителни елементите на лечителските и гадателските практики ( предимно от инициален тип). Извършват се магически обряди за защита на реколтата от природни бедствия и човешко недоброжелателство. Празникът Преображение Господне е известен като Шестият от Макавеите и по времето през деня се правят ритуални гадания за метеорологичните особености на месец февруари през следващата година, когато ще се постави началото на следващия аграрен цикъл. В някои краища на Северна България е разпространено поверието, че в нощта срещу празника "небето се отваря" и се сбъдват всички желания на този, който успее да види знамението. С подобни представи са изпълнени Коледната, Богоявленската и Великденската нощ.

Магическата мощ на Празника благоприятства извършването на лечебно-обредни практики, в които водещо място е отредено на слънчогледа - като земен еквивалент на Слънцето, приело растителен образ. В някои от мито-поетичните представи на българина слънчогледът представлява "Слънце с душата на цвете". За изпълнението на ритуала се използва слънчогледова пита, в средата на която е издълбан отвор. През дупката от зелена паница неколкократно ( 3 пъти) се прелива вода, за която се смята, че се сдобива с магически качества. Зелената паница е един от задължителните атрибути в инвентара на лечителите, а зеленият цвят е носител на дълбоко символично съдържание. Ритуалите, в които участва слънчоглед, имат соларен израз и се свързват с правенето на любовни магии.

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Разпятие Христово
Разпятие Христово
280.00 Лв.
Св. Иван Рилски
Св. Иван Рилски
260.00 Лв.

Богородица Одигитрия
Богородица Одигитрия
230.00 Лв.
Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
200.00 Лв.
Св. Св. Кирил и Методий
Св. Св. Кирил и Методий
260.00 Лв.

Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Настроение
Настроение
330.00 Лв.

С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

Каменното цвете
Каменното цвете
300.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.