Май
Свети благоверний Борис - Михаил, цар български

Подвигът на светия цар Борис - Михаил (852 - 889 г.) е със статуквото на равноапостолен - той е осъществил покръстването на българския народ. Имал е своите разумни доводи по отношение на външната и вътрешната държавна политика, която няма аспирации към християнството. Историческите факти говорят, че християнството е имало голямо влияние върху живота на семейството му, още от времето на дядо му, княз Звиница. Когато след смъртта на Маламир на престола се възцарил синът му, Пресиян, княз Борис приел християнстото с името Михаил (865 г.) и покръстил целия български народ. Над Борис силно християнско влияние оказала сестра му, чието име е неизвестно, но била прекарала дълго време в Цариград като заложница и там приела светото Кръщение. Също така влияние върху него оказал и византийският държавник Теодор Куфара. Чрез покръстването на българския народ и учредяването на българска Църква цар Борис духовно обединил всички съставни части на населението - славяните (които били християни) и прабългарите (които били езичници) и се опасявали да не попаднат в идеологическа зависимост от съседната християнска Византия. През 870 г. царят извоювал църковна независимост  на Цариградския поместен събор, който в света на Католическата църква се смята за VIII Вселенски събор. Възползвайки се от апостолското дело на св.св. Кирил и Методий, цар Борис - Михаил утвърдил Българската Църква окончателно още и със славянския език в богословието и богослужението. През 889 г. се отказал от царския престол и приел монашество в един манастир, в близост до новата столица Преслав. 

Светият цар Борис - Михаил умрял на 2 май 907 г. По свидетелството на блажени Теофилакт Охридски при мощите на царя ставали чудеса, но те не са достигнали до наши дни. Имало е и служба в негова чест, но тя не се е съхранила до нашето време - днешната служба е новосъставена.

Паметта на светеца се почита на 2 май.

  • Имен ден празнуват: Борис(-а; -ка), Борко(-а), Борил(-а; -ка), Боряна, Борица, Боря и др. В етимологичен аспект името произхожда от български и означава "борбеност, решителност, да се бори". 

Още празнични икони и светци:

 
Преподобномъченик Акакий Сярски

Преподобномъченик Акакий Сярски по рождение се казвал Атанасий и бил роден в българското село Ново село (по гръцки Неохори), до гр.Солун. Поради бедност родителите му се преселили в гр. Серес и на 9-годишна възраст го дали при един обущар да изучава занаят. Обущарят си позволявал да го бие и веднъж, след нанесен тежък побой, свети Акакий избягал на улицата.  Две туркини прибрали разплаканото момче, нахранили го и с мили думи успели да го убедят да се откаже от християнството. Градският бей го обрязал, съобразно мохамеданския обичай, осиновил го и заедно с жена си го обикнали като свое дете. След като Атанасий живял в дома на бея близо 9 години и вече възмажал, жената на бея започнала да го ухажва (по подобие на жената на Потифир), но целомъдреният юноша не се поддал. Бейската жена го наклеветила незаслужено на съпруга си и той го изгонил от дома си. Светецът се завърнал при родителите си, които се били преместили в Солун. За да изкупи греха си от отричането от християнството, младежът се оттеглил в Хилендарския манастир на Атон, изповядал се пред духовника на Ксенофонския скит и бил възстановен в лоното на християнството чрез миропомазване. Като чул за подвига на неотдавна пострадалите мъченици Евтимий и Игнатий, той отишъл при техния бивш наставник, йеромонах Никифор с молба да го подготви за мъченичество. Духовникът го подстригал в монашество с името Акакий и го благословил да се отправи за мъченически подвиг. За спътник му дал стареца Григорий. На 1 май 1816 г. сети Акакий бил обезглавен на място, наричано Пармак-капи. Преподобен Григорий откупил тленните останки от войниците и ги отнесъл в Атон. Светецът бил погребан в новопостроения храм в чест на Евтимий и Игнатий. главата на свети Акакий се намира в руския Атонски манастир "Свети Пантелеймон". В деня на неговата мъченическа смърт неговата памет се почита на Атон, съвместно с преподобномъченик Евтимий (21 март) и Игнатий (8 октомври), защото е съставена обща служба на тримата светци, а отделна служба на свети Акакий няма.

Още празнични икони и сетци:

 
Свети Панарет, епископ Пафски

В етимологичен аспект името на свети Панарет, епископ Пафски, произхожда от гръцкото "панаретос", което в точен превод означава "вседобродетелен". Бил тих, смирен, кротък, скромен, въздържан, мълчалив, търпелив. Никой не подозирал за високите му нравствени добродетели - бил надарен от Бога с чудодейна сила. Светецът притежавал мъдростта да взима изключително справедливи решения при възникнали спорове. Узнал деня на своята смърт и сам изкопал гроба си; сам си ушил и дрехите, с които да бъде погребан. Когато след смъртта на свети Панарет благородни хора решили да го преоблекат и да го погребат по  подобаващ начин, върху тялото на светеца открили кръстообразно положени вериги, които от дългото носене се били впили в тялото на светеца. Докосването до тези вериги изцелявало болести по чудодеен начин.

Паметта на светеца се почита на 01 май.

Още празнични икони и светци:

 
Свети пророк Йеремия

Свети пророк Йеремия живял ок.600 г. пр.н.е., бил син на свещеник. На 15-годишна възраст бил надарен от Бог с умението да говори и убеждава с цел възвестяване на абсолютната истина и разобличаване на лъжепророците и жреците. Народът яростно преследвал Йеремия , тъй като навсякъде ревностно се спазвали езически обичаи. Много от пророчествата на свети Йеремия се сбъднали - Юдея била нападната от египетския фараон Нехао, цар Йосиа умрял от рана, получена в сражението. Нехао назначил за цар Йоаким и го задължил да му плаща данък. Божието наказание над юдеите се изразявало в дълго робуване на чужд народ, разорение, запустяване на цяла Юдея и Йерусалим. Скоро след пророчествата на Йеремия вавилонският цар Навуходоносор завладял Йерусалим, разграбил храма и отвел в плен много юдеи. Свети Йеремия знаел, че робството ще продължи 70 години.

Между египтяните се запазили пророчествата на св.Йеремия до пристигането на Девата с Младенеца в тяхната страна. Младенецът щял да бъде роден в пещера и положен в ясли. Поради това египтяните създали подобно изображение и му се кланяли. Цар Птоломей (360 - 283 г. пр.н.е.) бил уведомен, че това изображение е Велика тайна, чието изпълнение се очаква с нетърпение.

Паметта на свети пророк Йеремия се почита на 01 май.

Още празнични икони и светци:

 
Свети Герман, патриарх Цариградски

Свети Герман бил син на сенатор, убит от император Константин Погонат. Още в ранна младежка възраст се оттеглил от суетата на светския живот и се посветил на служба на Бога. Доказал изключителни интелектуални качества и високи нравствени добродетели, заради което бил назначен за кизически епископ. През 715 г. бил избран за Цариградски патриарх. По време на царуването на император Лъв Исаврянин, който открито се обявил за застъпник на иконоборческата ерес, свети Герман се изявил като ревностен иконозащитник. По заповед на императора светецът бил премахнат от поста Цариградски патриарх, който заемал в продължение на около 15 години. Свети Герман се заселил в манастир, където останал до края на живота си. Патриарх Герман е известен като църковен песнописец и автор на множество съчинения, посветени на иконопочитанието, изяснение на литургията, поучителни слова, против ересите и др. В народните представи той е един от светците-градушкари.

Паметта на светеца се почита на 12 май.

  • Имен ден празнуват: Герман(-а), Джерман(-а)

Още празнични икони и светци:

 
Св. Борис- Михаил

Свети благоверний Борис- Михаил, цар Български (852- 889 год.) е равноапостолен, покръстил българския народ. Има богат принос за утвърждаването и развитието на християнството. Въвежда славянския език в богословието и богослужението. Приема монашеството през 889 година. Умира на 02 май 907 година.

Празникът се чества на 02 май. 

Още празнични икони и светци:  

 
Светлата Седмица

Картина

Светлата Седмица се отнася към т.нар. "триодни празници" - датата на нейното почитане е променлива и влиза в пряка взаимовръзка с останалите Великденски Празници. Тя започва от понеделник след Възкресение Христово. През нея всеки ден е наричан "Светъл" и се счита за семантичен аналог на Просветлението и надеждата за вечен живот, които Христос донася на всички.

В някои етно-региони от територията на България Светлата седмица е популярна с името "Празна", тъй като през този период не се извършва никаква трудова дейност, не се правят годежи и др. Спазва се цяла система от табута, които притежават задължителен характер и се свързват със страх от болести и зловредни влияния, както и със стремежа към опазване на реколтата през новия аграрен цикъл. Периодът е богат на разнообразни обредни практики, повечето от които са реликти на древни митологични системи. През дните на Светлата седмица Православната Църква отдава култова почит на Пресвета Богородица и на светите апостоли.

През първия ден на Великден се раздават боядисани яйца и козунаци сред съседите и другите членове на общността. Посланието на ритуала се свързва с желанието за съпричастност и за споделяне на радостта от Възкресението. За здраве и благоденствие се посещават домовете на близки и роднини. Младоженците отдават специална почит на своите кумове. Младите момичета, които са лазарували, връзват люлки на високо дърво извън населеното място и се люлеят - в народната памет обичаят е популярен с името "люленки" и притежава апотропеен (предпазващ) характер. 

На Светъл понеделник Православната Църква отдава култова почит на делото и паметта на светите апостоли. В митологичната памет на българина денят е известен като "разметни", "разтурни" понеделник и се свърза със специфични обредни практики, касаещи бъдещото плодородие. Млади момчета, които са били коледари и са готови да встъпят в брачни взаимоотношения, сформират две ритуални дружинки и на поляна, извън населеното място, организират състезание с търкаляне на червени яйца.

На Светъл вторник Християнската Църква почита живота и делото на архидякон Стефан и на свети апостол Андрей Първозвани.

На Светла сряда Православната Църква засвидетелства почитта си към Пресвета Богородица. Обредното съдържание на празника се характеризира с амбивалентна специфика, водеща началото си от древния езически култ към живота, към Богинята-Майка и пораждащото начало. Едновременно с това се отдава ритуална почит и на култа към смъртта, възпоменава се паметта на мъртвите предци. Светла сряда е популярна и с името "Празна сряда", тъй като през периода не се извършва никаква домакинска и селскостопанска работа. Счита се, че това е най-големият момински празник през седмицата. Девойки, които са лазарували, извършват ритуала "Мара Лишанка" - с откраднатите чехли на бременни жени правят кукла (имитативна магия). Извършват обредно измиване на лицата си (катартична магия) и на лицето на куклата - ритуалът цели постигане на красота и сияен израз, който да подпомогне избирането на подходящ брачен партньор. Играе се т.нар. "Ладино хоро". Всички жени на територията на общността боядисват червени яйца и ги раздават в памет на мъртвите предци.

На Светъл четвъртък Християнската Църква почита делото и паметта на свети апостол и евангелист Йоан Богослов и на неговия брат, свети апостол Яков Зеведеев.

На Светъл петък Християнската Църква почита Празника "Света Богородица Живоприемни източник". Според някои по-древни представи, денят е познат и като "Умен петък". Обредно-празничният комплекс е богат на ритуални практики, които са характерни за космогоничната система на древните траки и се свързват с обслужването на езическия култ към Богинята-Майка. В митологичните концепции на българина съществува схващането, че света Петка е асоциативна персонификация на петъчния ден. В знак на почит към светицата се организират общи празнични трапези в близост до храмовете и местностите, носещи името на преподобна Петка. Правят се курбани за подсигуряването на всеобщо добро здраве и за гарантиране на пплодородието през новия аграрен сезон. Смята се за много щастлива поличба, ако на връщане от празненството срещнеш бременна жена с дете на ръце. В народните представи Светъл петък е известен още като Лятната света Петка и образува противостояща двойка с Петковден, 14 октомври.

На светъл петък се почита делото и паметта на свети апостол Петър.

На Светла събота, известна още като Празна събота, Православната Църква почита делото и личността на свети Йоан Кръстител. Извършват се възпоменателни обредни практики в памет на мъртвите предци.

Неделята на Светлата седмица е позната като Нова неделя или Томина неделя. Християнската Църква почита делото на свети апостол Тома (Тома Неверни). От този ден започва цикълът от неделни дни, които прославят Христовото Възкресение.

През 2015 година  Светлата седмица обхваща периода от 13 до 19 април.

Още празнични икони и светци:

 

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 Следваща > Край >>

JPAGE_CURRENT_OF_TOTAL

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Св. Иван Рилски
Св. Иван Рилски
260.00 Лв.

Спасовден (Възнесение Х-во)
Спасовден (Възнесение Х-во)
500.00 Лв.

Чудотворна Богородица
Чудотворна Богородица
140.00 Лв.

Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
180.00 Лв.
Св. Василий Великий
Св. Василий Великий
0.00 Лв.

Пейзаж „Хармония”
Пейзаж „Хармония”
800.00 Лв.

Натюрморт "Романтика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Каменното цвете
Каменното цвете
300.00 Лв.

Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.