Страстната седмица се отъждествява с последните дни от живота на Христос. В етимологичен аспект наименованието произхожда от църковнославянското "страсти", което означава "страдам, страдание". През тази седмица всеки ден е Велик - Велики понеделник, Велики вторник,..., Велика неделя (Великден).
Ето и някои от ключовите моменти на дните от Страстната седмица, които имат задължителен характер:
- Отбелязва се краят на Великия пост. През цялата Страстна седмица е разрешено да се консумират само растителни храни и варива.
- Понеделник от Страстната седмица е последният ден, през който може да се пътува. Извършва се ритуално почистване на дома и заобикалящата ни среда - обредното действие притежава изразително катартично съдържание.
- Вторникът от Страстната седмица е последният от дните, през които може да се извършва домакинска работа.
- Сряда от Страстната седмица е последният ден, през който може да се извършва селскостопанска работа.
- В четвъртък от Страстната седмица се боядисват яйца като първите три са винаги червени.
- В Разпети петък има забрана върху песните и веселието. С Разпети петък в народните представи се поставя началото на т.нар. "12 петъка". През тях не се започва градеж. През нощта на Разпети петък се извършват множество гадателни практики.
- Съботата от Страстната седмица е разделена на 2 части - битовистична (до 13 ч.), през която се върши домакинска работа. През останалата част от деня има пълна забрана за битови практики. Тази част е предназначена за подготовка за вечерното бдение, което започва в 21 ч. и свършва в 3 ч. през нощта. При него огънят задължително се взима от олтара.
- В неделя на Великденската трапеза задължително трябва да има козунак, великденски обредни хлябове, боядисани яйца и месо от жертвеното агне. Седмицата след Великден е известна като Светлата седмица и включва в себе си обредно-празничен комплекс, посветен на Христовото Възкресение и на идеята за Просветление.
През 2015 година Страстната седмица обхваща периода от 6 до 12 април.
Още празнични икони и светци:
|