Nikitova-Art.com- Арт-магазин (галерия) на икони, и картини ръчно изработени от Ваня Никитова.

Свети Методий Славянобългарски е по-голям брат на славянския равноапостол Константин Философ - свети Кирил. Свети Методий е първият славянски епископ в историята на славянството. След смъртта на Константин - Кирил той е назначен от папата за папски легат и архиепископ на Панония и Велика Моравия. 

В ранна младежка възраст равноапостолът избрал военното поприще за свое жизнено кредо и известно време управлявал славянска област, подвластна на византийския император. На по-късен етап от живота си се отказал от високото си обществено положение и постъпил в манастир, намиращ се на планината Олимп, Мала Азия. След време при него дошъл и брат му, Константин- Кирил и заедно създали славянската писменост, изграждаща основите на християнската просвета сред славяните.

Свети Методий изпълнявал своето дело на славянски равноапостол като проповядвал християнските идеи и превеждал от гръцки на славянски език Свещените книги на Християнството. Именно негов е преводът на всички канонични книги на Светото писание, както и църковноправният сборник Нимоканон.

След смъртта на брат си, Константин Философ, свети Методий Славянобългарски е назначен за архиепископ на Панония и Велика Моравия. Отпътувайки за тези места, равноапостолът е арестуван по нареждане на немските епископи от Бавария. Заради упражняваната от него просветителска дейност, светецът е подложен на многобройни мъчения и задържан в затвора. В присъствието на император Лудвиг II Немски срещу него е образуван съд, под формата на епископски събор, с обвинението, че провежда своите проповеди и богослужения на славянски език. През целия си живот светецът е подложен на оклеветявания и непрестанни гонения от страна на немското духовенство. От затвора е освободен по време на управлението на папа Йоан VIII.

През 884 г. свети Методий започнал християнизацията на Бохемия. Той извършвал проповедите си на славянски език и покръстил Борживой Първи и съпругата му, Людмила, както и голям брой чешки славяни.

Малко преди смъртта си свети Методий Славянобългарски посочва за свой приемник като ръководител на школата и като архиепископ на Великоморавската Църква своя ученик, свети Горазд. умрял на 6 април 885 г. и бил погребан във Велеград. Погребалната церемония в негова чест  включвала славянска, латинска и гръцка литургии.

За делото на свети равноапостол Методий Славянобългарски свидетелстват ръкописи от XIII в.

Паметта на светеца се почита на 6 април.

• Имен ден празнуват всички, носещи името Методий и неговите производни. В етимологичен аспект името произхиожда от гръцки и означава "методичен, подреден, последователен".

Още празнични икони и светци:

Лазаровден се свързва с името на свети Лазар и Чудото на неговото Възкресяване от Христос.

Лазаровден се съотнася към т.нар. "триодни" празници - датата на неговото почитане е променлива и влиза в пряка взаимовръзка с мястото на Възкресение Христово в годишния празничен календар. Той се чества винаги осем дни преди Великден, задължително в събота, един ден преди Цветница. През 2016 година  това е 23 април.

Още празнични икони и светци:

С празника Цветница и Връбница се припомня влизането на Христос в Йерусалим. Той е тясно свързан с Лазаровден. Чества се винаги в неделя, една седмица преди Въскресение Христово. Други наименования на празника са Цветна неделя, Вая (Вайа), Куклинден.

През 2014 година  това е 13 април.

Още празнични икони и светци:

Страстната седмица се отъждествява с последните дни от живота на Христос. В етимологичен аспект наименованието произхожда от църковнославянското "страсти", което означава "страдам, страдание". През тази седмица всеки ден е Велик - Велики понеделник, Велики вторник,..., Велика неделя (Великден).

Ето и някои от ключовите моменти на дните от Страстната седмица, които имат задължителен характер:

- Отбелязва се краят на Великия пост. През цялата Страстна седмица е разрешено да се консумират само растителни храни и варива.

- Понеделник от Страстната седмица е последният ден, през който може да се пътува. Извършва се ритуално почистване на дома и заобикалящата ни среда - обредното действие притежава изразително катартично съдържание.

- Вторникът от Страстната седмица е последният от дните, през които може да се извършва домакинска работа.

- Сряда от Страстната седмица е последният ден, през който може да се извършва селскостопанска работа.

- В четвъртък от Страстната седмица се боядисват яйца като първите три са винаги червени.

- В Разпети петък има забрана върху песните и веселието. С Разпети петък в народните представи се поставя началото на т.нар. "12 петъка". През тях не се започва градеж. През нощта на Разпети петък се извършват множество гадателни практики.

- Съботата от Страстната седмица е разделена на 2 части - битовистична (до 13 ч.), през която се върши домакинска работа. През останалата част от деня има пълна забрана за битови практики. Тази част е предназначена за подготовка за вечерното бдение, което започва в 21 ч. и свършва в 3 ч. през нощта. При него огънят задължително се взима от олтара.

- В неделя на Великденската трапеза задължително трябва да има козунак, великденски      обредни хлябове, боядисани яйца и месо от жертвеното агне. Седмицата след Великден е известна като Светлата седмица и включва в себе си обредно-празничен комплекс, посветен на Христовото Възкресение и на идеята за Просветление.

През 2015 година  Страстната седмица обхваща периода от 6 до 12 април.

Още празнични икони и светци: